Джилиан Хофман - Възмездие

Всички имаха планове за празниците, как да прекарат времето с приятели и любими. Не и тя. Си Джей нямаше план и дните щяха да се изнижат като всички Коледи досега — без обичайната размяна на пожелания за здраве, щастие и късмет, дето се мъдрят по всички честитки. Разбира се, можеше да отиде при родителите си в Калифорния, ако изобщо си струваше да лети за два дена до Западния бряг, но тъжните и неприятни спомени, които оставяха у нея подобни пътешествия, я възпираха да ги предприема. Майка й старателно избягваше всякакви сериозни теми за разговор и се ограничаваше само до времето и музиката, а баща й я гледаше тъжно, очаквайки всеки момент тя да се разпадне. Едва се справяше емоционално със седмица ваканция през лятото и определено нямаше да издържи сега дори една празнична вечеря. Бантлинг й бе отнел и близостта с родителите й. Тази година ще се задоволи с компанията на Люси и Тиби и с домашно приготвена пуйка. В самотата на своята кухня ще пише отново и отново своята встъпителна реч и ще се готви за кръстосаните разпити, ще се посвети изцяло на усилието да убие един убиец.

Точно от седмица не бе виждала и чувала Доминик и се питаше как ли ще прекара той Коледните празници. В семейство? С приятели? Сам? Осъзна колко малко всъщност го познава, макар да бе искала да научи повече. Залъгваше се с мисълта, че когато процесът приключи, ще продължат отношенията си оттам, където ги бяха оставили, но се страхуваше, че вече е невъзможно. Когато си тръгна от нейния дом, а тя го изпрати до вратата, Доминик сякаш взе решение.

Още една жертва в името на справедливостта. А тази не беше никак малка.

Стигна до джипа си и натовари в него папките и чантата, махайки за довиждане на пазача, който я наблюдаваше от топлата си осветена будка на входа на сградата „Греъм“. След това подкара към Форт Лодърдейл и пуйката, без да забележи в сенките на дърветата познатото лице, което мълчаливо я наблюдаваше.

Дебнеше. Чакаше.

— Ако остана на мястото си и не кажа нито дума, ако си замълча, вие ще приемете, че той е виновен, въпреки че законът повелява да го смятате за невинен до доказване на противното. — Лурдес започна своята встъпителна реч от мястото си. Тя бе с лице към съдията, но говореше на съдебните заседатели, сякаш споделяше с тях нещо лично.

Си Джей току-що беше приключила своята обвинителна реч — логично, аргументирано и точно изложение, което не остави никакво място за съмнения. А сега беше ред на Лурдес.

Тя помълча известно време, след което се обърна към заседателите с изражение на съмнение и разочарование.

— За вас моят клиент сега изглежда като касапин. Вие очевидно сте разтърсени и уплашени от твърде ярката и кървава картина, която прокурорът нарисува пред вас. Без съмнение Ана Прадо е красива млада жена, зверски убита от един луд човек. Въз основа на твърденията на прокурора, вие сте готови да приемете неговата вина. Дори самият вид на Уилям Бантлинг започва да ви плаши, въпреки че здравият разум ви говори, че този добре изглеждащ, образован и преуспяващ бизнесмен едва ли заслужава подобна реакция. — Тя потупа с ръка рамото на Бантлинг в знак на доверие към него и поклати глава. — Това, което прокурорът изложи в своята обвинителна реч, не е доказателство. То не е улика. Не е факт. А предположение. Конюнктура. Спекулация. То е предположение, че доказателствата и фактите, които се надява да представи пред съда и вярва, че ще успее да го стори, ще се свържат в уличаваща последователност. Тя се опитва да ви накара да стигнете до заключение, което тя предварително е подготвила за вас, а именно, че моят клиент е виновен в предумишлено убийство. Предупреждавам ви обаче, дами и господа, че реалността невинаги е това, което ни изглежда. И фактите — без значение колко са ужасни — наредени един до друг невинаги образуват последователност.

Лурдес се изправи пред заседателите, огледа ги един по един. Някои извръщаха поглед, засрамени, че са стигнали до изводите, за които Лурдес ги обвиняваше, и така са нарушили клетвата, положена миналия петък.

— Всички кинопродуценти си приличат и целите им са еднакви. Те искат да приемете на доверие техния филм. Хвърлили са милиони долари и месеци труд. Те искат да ви убедят колко велик е филмът, преди още да сте влезли в салона. Да ви зарибят с двеминутните рекламни откъси и да ви накарат да кажете на приятелите си, че това е голям филм, преди още да сте го видели. Да ви накарат да си купите плакати и фланелки и всякакви други сувенири, даже да гласувате за „най-добър актьор“, преди да сте седнали на мястото си. Само защото двеминутната реклама твърди, че филмът е велик. Фантастичен. Бъдещият носител на „Оскар“. Дами и господа, госпожица Таунзенд си свърши добре работата днес. Тя ви представи своята реклама, изпълнена с кръв, ужасни сцени и много специални ефекти. Изглеждаше убедително. Звучеше убедително. Предупреждавам ви обаче, не бързайте да си купите билет. Защото както една серия от страхотни кадри, монтирани от талантлив режисьор — Лурдес се обърна към Си Джей и ефектно замълча за миг — не са гаранция за хубав филм, така сбор от кървави жестоки факти не правят непременно първокласно обвинение. Независимо колко специални ефекти са хвърлени, за да ви впечатлят. Лошият филм си е лош филм. Моят клиент е невинен. Той не е убиец. Още по-малко сериен убиец. Той е способен преуспяващ бизнесмен, чието най-голямо нарушение досега е глоба за паркиране. Алиби? Господин Бантлинг не е бил вкъщи през часовете, когато според съдебния лекар се предполага, че Ана Прадо е била убита в бараката зад неговата къща. Той може да го докаже, въпреки че по закон не е длъжен. Оръжието на убийството? Господин Бантлинг е известен препаратор и негови творения са изложени в различни местни музеи и сбирки. Скалпелът, намерен в бараката, фактически е инструментът, който използва за своето хоби, а не оръжие на убийството. Микроскопичните следи от кръв по него са от животински произход. Това също ще докажем, макар че не сме длъжни. Кръвта? Капките кръв, които госпожица Таунзенд така живо описа като „опръскали цялата барака“, според теста с луминол също са от животински, а не от човешки произход. Искам да ви обърна внимание, че три — Лурдес издигна три пръста, разходи се пред заседателите и се взря внимателно в очите на всеки един, — повтарям, три микроскопични капчици, отговарящи на ДНК-то на Ана Прадо, са намерени в бараката, където според обвинението е била прерязана нейната аорта. Открити са обаче само три микроскопични капчици . Те са намерени, дами и господа, от един отчаян специален агент, който спешно се нуждае от име и лице за търсения от него в продължение на цяла година сериен убиец Купидон. Агентът, чиято кариера зависи изцяло от намирането на това лице и име. Багажникът? Ягуарът е бил оставен за два дена в сервиз, преди господин Бантлинг да го вземе на деветнайсети септември. Колата не е била под негов надзор и контрол. Той изобщо не е погледнал в багажника, хвърлил е сака си на задната седалка и е потеглил към летището по отдавна запланувано служебно задължение. Ще докажем и това, въпреки че не сме длъжни. Моля обърнете внимание на факта, че върху тялото на Ана Прадо не е намерен нито отпечатък, нито влакно, косъм, петно или каквото и да е друго доказателство, което да свързва нейната смърт с господин Бантлинг. И въпреки че днес той не е подсъдим за убийството на други жени и не е обвинен в такива убийства, няма никакви физически доказателства, които да го свързват поне с една от тези десет жени. Нито един отпечатък, косъмче, влакно, петно или драскотина. Нито капка ДНК. Никакви следи. Нищо.