Джилиан Хофман - Възмездие

— Не сваляйте все още белезниците. Искам да си поговорим с господин Бантлинг — каза строго съдията. — Защо закъсняхте?

— Имахме си разправия с него, господин съдия — отговори надзирателят. — Започна да крещи и да ни ругае, защото не му разрешихме да се появи в залата с всичките си бижута. Нарече ни крадци. Трябваше да го усмиряваме, за да го извадим от килията.

— Защо не му разрешавате да си носи бижутата?

— От съображения за сигурност.

— Че каква заплаха за сигурността може да е един часовник? Да не се занимаваме с глупости. Разрешавам да си носи бижутата в залата.

Съдия Часкъл присви очи и се обърна към Бантлинг:

— А сега ме чуйте добре, господин Бантлинг. Виждал съм избухванията ви в тази зала и съм чувал за буйствата ви другаде, така че запомнете: не съм нито толерантен, нито търпелив. Още едно нарушение и сте вън, вече имате две. Ако се наложи, ще наредя да ви вържат и да ви запушат устата и ще присъствате всеки ден на заседанията в червения затворнически костюм. Ясен ли съм?

Бантлинг кимна, без да сведе очи под изпитателния поглед на съдията.

— Да, Ваша чест.

— Така, ако няма друго, готови ли сме да пристъпим към избора на съдебните заседатели?

През това време Бантлинг съсредоточи вниманието си изцяло върху Си Джей.

Съдията изчака, преди да продължи:

— Да започваме. Свалете оковите от господин Бантлинг, а вие, Ханк, доведете първите петдесет щастливци. Искам да приключим с избора преди края на седмицата. Да не проточваме нещата за след Коледа.

Въпреки че не й достигаше въздух и залата леко се въртеше, Си Джей успя да отговори предизвикателно на погледа на Бантлинг. Той прокара език по устните си и на лицето му изгря многозначителна усмивка.

Тя знаеше, че днес той няма да наруши мълчанието си. Ще я остави да се гърчи в очакване и ще пази тайната си като смъртоносно оръжие, което ще извади в избран от него момент и ще нанесе своя бърз и силен удар. Право в целта.

А тя няма дори да види как го насочва към нея.

Съдебните заседатели, които избраха — пет жени и седем мъже — положиха клетва в петък, точно в два и четиридесет и две следобед, само осемнайсет минути преди съдът да бъде разпуснат за Коледните празници. Според законите на Флорида, те не подлежаха на изолация и бяха оставени да се приберат при семействата си. Четирима латиноамериканци, двама афроамериканци и шестима бели трябваше да решат дали Уилям Бантлинг е виновен. Най-младият беше на двайсет и четири години, инструктор-водолаз, а най-възрастният — на седемдесет и шест, пенсиониран счетоводител. Всички живееха в Маями и макар да бяха чували и чели за убийствата на Купидон, заявиха, че нямат предварително мнение за вината му и се заклеха да бъдат честни и обективни в преценката си.

Докато Си Джей събере всичките си книжа и документи, съдът напълно опустя. Дори представителите на пресата прецениха, че изборът на съдебни заседатели е досадна и скучна процедура, която едва ли ще заинтересува читателите им.

Щатската прокуратура беше пуста като съда. Тиглър официално бе разпуснал персонала в три следобед, но повечето си бяха тръгнали още преди това. Си Джей премина край празните бюра на секретарките, украсени с шарени коледни картички, а кошчетата край тях бяха препълнени с разкъсана червена, зелена и бяла опаковъчна хартия. Една голяма количка, с която обикновено се пренасяха досиета, беше зарязана до ксерокса, препълнена с празни пластмасови чаши и чинии, останали от коледното празненство, на което тя не можа да присъства. Повечето от прокурорите бяха заминали още в понеделник на двуседмична ваканция, опитвайки се да използват докрай останалите от отпуската дни и сега техните кабинети бяха също тъмни и пусти.

Си Джей се зае с купчината кореспонденция, насъбрала се през седмицата на процеса. След няколко часа приключи и подреди документите, които щяха да й трябват за встъпителната реч, а останалите заключи в шкафа. Взе палтото си от облегалката на стола, чантата и куфарчето и се запъти бавно към асансьорите. Беше чувала, че броят на самоубийствата е по-висок около Деня на благодарността, Коледа и Нова година. Празниците бяха не само най-приятните дни в годината, можеха да са и най-самотните.

Излезе на пустия вече паркинг и закопча палтото си. Дори толкова на юг в слънчева Флорида по това време на годината нощем ставаше доста хладно, особено когато задухаше декемврийският вятър от поречието на река Маями.