Ридли Пиърсън - Клопка

— Първият път пропусна — каза Болд, като предположи, че Смайт беше стрелял по него, а не Пендъграс, защото той пиеше твърде много, за да бъде добър стрелец.

— Аз пък си мислех, че това е работа на твоето приятелче от Колорадо. Твоето мъртво приятелче — каза Пендъграс.

— Каза ли на Смайт, че ако не беше толкова алчен и беше върнал карабината, както Кришевски ви е наредил да направите с всички останали карабини… ако не беше постъпил толкова глупаво да стреля с нея по мен… може би никога нямаше да разбера за всичко това? — Болд видя как ръката на Пендъграс — тази, с която държеше пистолета — трепна. Езикът на тялото — щеше да каже Дафни на Болд. Издутината до глезена му допълни липсващите части на картината. Там имаше пистолет, който щеше да бъде изхвърлен — втори пистолет. И предназначението му беше станало ясно.

Болд очакваше подобен сблъсък. Но едва сега разбра защо Пендъграс беше взел Смайт със себе си. Не беше заради точната му стрелба. Болд усети известно колебание у Пендъграс, което си обясни с тъмнината на верандата. Пистолетът му беше със заглушител. Пендъграс беше дошъл подготвен.

Като обърна бавно глава, Болд попита мрака зад себе си:

— Как мислиш, защо те е взел?

— Млъквай! — подвикна Пендъграс, малко силно за жилищен квартал. Ако Болд успееше да го накара да говори толкова високо, може би и някой друг щеше да забележи, че кучето не се чува.

— Един човек срещу друг с шина? — отговори сам на въпроса си Болд. — Как мислиш, трудно ли ще му бъде? Ще ти кажа защо те е взел…

— Млъквай!

— Иска да си измие ръцете. Да изглежда така, сякаш аз съм те застрелял, след като ти си стрелял по мен. Само че Пендъграс ще застреля и двама ни. — Болд погледна към Пендъграс. — Прав ли съм, Чък? — Той отново заговори към мрака: — Сигурен ли си, че трябва да се целиш в мен? Аз не съм въоръжен. Но той е. Я погледни глезена му. Той има и друг пистолет. За какво му е?

— Млъквай!

— Защото иначе… ако ме застрелят, ако един полицейски служител бъде убит и няма кого да обвинят… всички ще тръгнат да издирват убиеца. Ако ме беше уцелил онази нощ… можеха да припишат това на Флек. Но Матюс го е разпитала, преди да умре. Знаеш ли това? Сега вече, момчета, забъркахте голяма каша. И нашия Чък има намерения да я разчисти и да се измъкне чист и неопетнен.

— Туй са глупости, Род — тихо извика Пендъграс.

— Аз бях у тях, държах касетата в ръката си — напомни му Болд. — Защо, мислиш, ми позволи да се върна тук?

— Заради жена ми! — бързо отвърна Пендъграс. — Касетата, Болд. Веднага — нареди той. — Стига толкова! Искам касетата.

— В колата е — каза Болд.

— Лъжеш! — изръмжа Пендъграс.

— Претърси ме. Попитай него — каза Болд и посочи към верандата. — Той беше тук и ме чакаше. Видя ме да излизам от колата. — Той се извърна леко. — Носех ли касета със себе си?

За миг се чуваше само бръмченето на някакъв самолет в далечината и тихия, непрестанен шум от колите по пътя.

— Не видях да носи касета — потвърди Смайт.

— Измъкни си ризата от панталона! — нареди Пендъграс.

Болд направи това, което му заповядаха. От ризата му не изпадна никаква касета.

— Казвам ти, в колата е. И пак ти повтарям — добави той, — ако бях на твое място, нямаше да бързам да стрелям. Ами ако съм я оставил у някой приятел по пътя за насам?

Вдясно от Болд прозвуча трети глас.

— Тогава щях да те видя — каза Райърдън. Надянал черна шапка с отвори за очите, той излезе иззад ъгъла, където беше застанал, за да му попречи, ако се опита да побегне към улицата. — Той не спря никъде — обърна се Райърдън към Пендъграс.

Третата част от загадката. Край на изненадите.

— Никой няма намерение да те убива, Болд — заяви Пендъграс. — Трябва ни само онази видеокасета.

— Ставаше дума за размяна — напомни му Болд.

— Промяна в плановете. Само да ти хрумне да си отвориш устата пред някого за тази история, и Матюс ще свърши като Санчес, или още по-зле. С това те държа. С това и с касетата. Трябва да ти е ясно.

Болд усети как отново го побиват тръпки. Пендъграс беше направил грешка с тази заплаха. Освен това той току-що беше признал вината си, споменавайки Санчес. Болд разполагаше с по-голямата част от това, което му трябваше.

— На предната седалка в колата — каза той. — Вземайте касетата и се махайте, преди да съм се ядосал.

Пендъграс се подсмихна развеселен.

— Целият треперя. — Той тръгна към краун вика, без да сваля поглед от него. Опита се да отвори вратата, но видя, че е заключена. — Ключовете! — подвикна той на Болд.