Ридли Пиърсън - Първата жертва

Той отново си избърса челото. Зъбите му бяха жълти от пушене.

— Знаете ли как кината изчисляват колко пуканки са продали?

— Пуканки ли? — избухна Стиви. — Искаш да ми пробуташ някакви горещи новини за кинаджийските пуканки, така ли?

— Не го изчисляват по количеството царевица, което са изпукали, защото за едно пакетче пуканки отиват съвсем малко зрънца царевица, и не може да се изчисли колко зрънца отиват във всяко пликче… освен това винаги хвърлят това, което не са продали до края на деня или между прожекциите.

— Слушай… наистина…

— Значи, броят пакетчетата — каза Мелиса.

— Точно така! Собственикът или управителят броят колко пакетчета са използвани. Те инвентаризират пакетчетата — малки, средни, големи, и така се пресмята колко пари трябва да отчетат продавачите на щанда. Много е просто. И тъй като работниците са длъжни да възстановяват разликата, то много внимават. Същото е и със содата. Абсолютно същият метод. Броят използвани чашки за вечерта и така определят полагащия се приход на пари.

— Пакетчета и чашки — учудено повтори Стиви.

— В ОМПС, Отдела за Моторни Превозни Средства, счетоводството се води по фолиото за ламиниране. В зависимост от това, колко фолио е отишло във всеки отдел. Новите ламинирани карти имат някакъв надпис, вграден в пластмасата, който да помага на ченгетата да подушват фалшификатите. „Отдел за Моторни Превозни Средства“, щат Вашингтон, пишело на тях. Това ламиниране узаконява шофьорската книжка на шофьора. Много е важно да…

— Значи става дума за фалшификати — подсети го тя.

Той погледна ту едната, ту другата жена.

— Слушаме те — каза Мелиса, която бе започнала да си води бележки. Тя хвърли един поглед на Стиви. В погледа на Мелиса се долавяха искри на превъзбуда.

Стиви почувства как пулсът й се учестява.

— В отговорностите ми влиза да правя инвентаризация на ОМПС. Бракът също се пресмята, за да може да се направи сметката.

— Фалшиви шофьорски книжки? — продума Стиви. — И каква е връзката им с контейнера?

— Запитай се защо й е на държавата да ме кара да броя фолиото. Защо си прави този труд? Та всяко парче й струва само две цяло и шест десети цента. Дори няколкостотин да се загубят, ще направят три или четири долара.

— Три или четиристотин — повтори Мелиса, записвайки.

— Съвсем ме обърка — каза Стиви. — Искаш да кажеш, че държавата напразно изразходва човешките си ресурси, така ли? — попита тя с малко повече интерес. — Насам ли биеш?

— Става дума за личните карти — поясни Мелиса.

— И каква е цената на черно на една фалшива лична карта? — попита Стиви.

— Започваш да схващаш! — каза мъжа. — Каква е според теб цената на една фалшива шофьорска книжка, госпожице Макнийл?

— Госпожа съм — поправи го тя. — Ами… не знам. Зависи дали е за хлапета, които се опитват да си купят цигари, или за нелегални имигранти, които се опитват да си купят свободата.

— Разбира се, че зависи от това — съгласи се мъжът.

Тя се замисли.

— Двеста?

— Петстотин? — попита Мелиса, когато потящият се човек само се ухили на Стиви.

— Какво ще кажете за три хиляди и петстотин за една книжка.

Стиви изплю едно парче лед обратно в чашата си.

— Какво?

— Законното жителство е първата крачка към разрешителното за работа. Разрешителното за работа е първата крачка за зелена карта. Зелената карта води до…

— Гражданство.

Той се усмихна.

— Видяхте ли, че е дълга история? — попита той. — Имам и име.

— Колко? — попита Стиви.

— Пет хиляди — отвърна той без колебание.

Стиви се задави и се засмя едновременно.

— Не сме на телевизионно шоу, не раздаваме джакпот — отвърна му тя. — Петстотин.

— Може би тогава ще трябва да се обадя на някое телевизионно шоу.

— Ще трябва да ползваш междуградска линия — каза Стиви.

Спечели си една усмивка от него.

— Сетих се, заради косата е, нали? За шоуто си я правиш по друг начин.

— Не е шоу — отвърна Стиви. Обля я студена вълна. Не обичаше да се занимава с почитатели. — Това е сериозно предаване. Новини.

Човекът се замисли за момент над предложението.

— Хиляда — изчисли той.

— Петстотин предварително и петстотин — ако работата стане.

— Да не мислите, че ще ви дам моето име? Или пък нещо, по което да ме откриете?

— Нали вече ни каза, че си щатски ревизор. Мислиш ли, че не можем да те открием? — попита Мелиса.

— Условието, при което съм съгласен да сътруднича, е да го оставите на мира… тоест, да ме оставите на мира. Мен не трябва да ме закачате. — И той добави: — Случайно си харесвам работата.