Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Успокой топката, Джими — каза Стиви Макнийл по телефона.

Джими Коруин бе един от най-добрите продуценти на канала и работеше под постоянно напрежение. Енергията му се предаваше дори и по телефона. Той помоли Стиви да поеме предаване на живо вместо Поли, тъй като беше водеща. Стиви обаче много стриктно подбираше репортажите си.

— Какво ще гледаме? — попита тя.

— Има корабен контейнер, намерен от бреговата охрана. Отвътре се чуват човешки гласове. Канал 7 е вече в ефир. Ще ни трябваш пред камера през следващите десет минути.

— Добре, но ще го разпратите по мрежата.

— Разбира се.

— Искам да ми го обещаеш, Джими. Националната мрежа може да ми донесе повече предложения.

— Когато видим материала, ще решим…

— Сега! Обещаваш ми още сега или…

— Добре. Съгласен съм.

— И ще си направя мое заключение, мой коментар.

— Но това означава цяло предаване, а не само петминутна кръпка.

В телефона прищрака и прозорецът се освети в синьо от светкавица, съпроводена с гръмотевица. Стиви каза:

— Кажете на снимачния екип, че идвам.

Бреговата охрана бе закрепила към контейнера въздушни възглавници, за да го стабилизира, докато го дърпа към брега. Сега те държаха стоманената кутия на вода.

Виковете отвътре продължаваха. Плувци се покатериха по контейнера и закрепиха въжета към четирите му ъгъла. Бригадирът сигнализира, че всичко е чисто и мощният дизел на крана силно изрева. Въжетата се полюшнаха и се обтегнаха, а от ръждивия корпус на крана се вдигна облак тъмносиви сажди. Потопеният край на контейнера се показа от черната вода, която капеше при всяко подрусване. Виковете станаха по-силни, разцепвайки въздуха и предизвиквайки тръпки по целия гръбнак на Болд. Работниците издадоха радостен възглас, когато контейнерът се откъсна от водата. Той се поклащаше и подскачаше, докато кранът го носеше към сушата. Болд не беше от тези, които се радваха. Интуицията му работеше. Той извади бележник и си записа часа. „Мъртво тяло“ записа той до цифрите.

Един човек прекрачи полицейската линия, показа на офицерите картата си и те му направиха път. Той бе широкоплещест и със самочувствие, което издаваше колко спорт е тренирал в колежа, докато евтиният му костюм казваше: „федерален агент“. Брайън Кугли се представи като дежурен служител на Имиграционните служби. Когато се здрависваше, ръката му бе студена и безлична.

Болд не познаваше много агенти от Имиграционните служби и си го каза. Добави:

— Радвам се, че ще ни помогнете с този случай.

— Когато отворите, ще намерите вътре някъде между петнайсетима и седемнайсет незаконни имигранти. Най-вероятно са до двадесетгодишни азиатски жени: идеални са за разни шарлатански предприятия и публични домове. Този контейнерен транспорт ни е трън в очите вече цяла година. Най-сетне да попаднем на някой със стоката вътре.

— Част от тази стока е вече мъртва — каза Болд, почувствал се отблъснат донякъде от арогантността на Кугли и се почеса по носа в отговор на въпросителния му поглед.

— Мислите ли? — попита Кугли. — Казвам ви, тези същества пристигат в отвратително цветущо здраве.

— Мъртви — настоя Болд. — И това прави останалите, които са там, свидетели.

— Лейтенант, вие за повишение ли се борите? — студено попита Кугли. — Ще ви припомня, в случай че сте забравили, това са нелегални имигранти, така че моят шеф ми ги дава. Аз ги взимам и ги пращам за федерален арест. Ако искате, можете да ни посетите и да си побъбрите с тях, няма проблем за това. Обаче, първо вашият шеф ще трябва да го уреди с моя шеф. Нали? А междувременно, тези посетители, живите де… Както и да е, говорете направо с федералните, не с местните.

— Ами умрелите?

— Задръжте си ги — отвърна Кугли. — Така доволен ли сте?

— Бих искал тези имигранти да са отделно от другите задържани. Не искам да ми разказват после заучени истории.

— Ще ги измием, избръснем и ще ги сложим в клетки, на каквито те са свикнали — съгласи се Кугли. — Но проблемо. Бунгало „К“. Удобствата в нашия затвор са част от това, което някога беше Форт Нолан. Нали сте чувал за ФН?

— Чувал съм.

— Играете ли голф?

— Не — отвърна Болд.

— Жалко. Има страхотно игрище. Страхотен жест от страна на данъкоплатците. Аз и вие, ние сме били достатъчно умни, за да станем военни. Само дето пенсията не стига.

Ла Моя притича до тях. Болд ги представи един на друг. Ла Моя се здрависа с Кугли, но по лицето му се изписа изражение, сякаш без да иска бе докоснал нещо лепкаво.