Ридли Пиърсън - Първата жертва

Според Болд най-бързият начин да се стигне до кораба, капитана и екипажа, бе чрез самите имигранти — пътничките — деветте жени, които бяха оцелели след пътуването и които в момента бяха задържани от имиграционните служби.

Форт Нолан вече не беше военна база. Само игрището за голф бе оцеляло след бюджетните съкращения в края на 1980-та. Конгресът очевидно не виждаше проблем в това да съкрати неколкостотин цивилни работни места, както и хиляда пехотинци, но игрището с осемнадесет дупки не можеше да се пожертва при никакво положение. Благодарение на това пенсионирани и действащи офицери редовно играеха голф само на неколкостотин ярда от бившите бараки, които в момента се населяваха от бедните азиатци и мексиканци, извадили лошия късмет да бъдат хванати и задържани от имиграционните служби. По-големите късметлии ги разпределяха в екипа за поддръжка на терена или да носят хилките, като по този начин можеха да се наслаждават на ограничената си свобода. Те прекарваха дните си извън бодливата тел и получаваха от време на време по някой бакшиш.

Болд спря служебния си шевролет на портала. Двамата с Дафни Матюс си показаха значките и обясниха по каква работа са дошли. В далечината някакъв човек с камуфлажни дрехи и зелена униформена риза направи страхотен удар.

Пълномощници и държавни служители непрекъснато идваха и си тръгваха от Форт Нолан, но две сиатълски ченгета определено бяха нещо ново, защото дежурният внимателно огледа значките им и след като каза на Болд да вкара колата през портала, се обади по телефона. Дадоха им ксерокопие на карта, по която дежурният небрежно начерта няколко ориентировъчни стрелки. Болд следваше графиката, докато Дафни го насочваше.

— Не трябваше ли Джон да дойде с нас? — попита Дафни. — Всъщност не трябваше ли ти да си стоиш в кабинета, а Джон да е тук?

— Той води случая. На него му харесва да се оправя с канцеларската работа — отвърна Болд.

— Отричаме ли се от ранга си, лейтенант?

— С Хил имаме различни виждания за същността на работата — каза Болд. — Да оставим въпроса.

— А тя дали ще остави въпроса? Ти би ли толерирал Фил Шосвиц да излезе в акция?

— Различно е.

— Защо? Защото става дума за теб, а не за Шосвиц?

— Позна.

— Чувал ли си израза: „упорит като магаре“?

— А ти знаеш ли какво означава този израз? — парира я той.

— Разбира се. Имам личен опит — каза тя, като нарочно го сряза, — въпросът е, че и ти, и Хил сте упорити като магарета. Някой трябва да се предаде, обаче тя ти е по-висша по ранг, лейтенант.

Болд стисна устни и спря колата до бордюра. Тя му хвърли поглед, който би могъл да подпали някой храст.

Стаята за разпити бе семпла и гола, само с две маси, тапицирани с луксозна изкуствена материя и метални столове с меки седалки. На стената бяха закачени портрети на президента и на регионалния директор на Имиграционните служби, Адам Талмъдж. Преводачката бе елегантно облечена жена на около четиридесет години, полуяпонка, полуамериканка, висока около метър и петдесет заедно с високите си токове.

Задържаната бе млада и предизвикателно мълчалива. Главата и веждите й бяха обръснати, което й придаваше задгробен вид. Беше облечена с избелели дънки и тънка дънкова ризка без сутиен. Сините й гумени сандали шляпаха по сивия цимент с постоянен натрапчив ритъм. Един от помощниците донесе четири кафета.

Болд прикри устата си с ръка и прошепна на Дафни Матюс:

— Позна ли я?

— Не — отвърна Дафни, — виждала съм само снимки.

— Така ли? Е, аз бях там и тя… не знам. — Болд пристъпи към формалностите по представянето. С помощта на преводачката се опита да обясни, че полицията няма интерес да търси отговорност от тази жена, нито на някоя от спътничките й.

После, с химикалка в ръка, каза на преводачката:

— Кажете й, моля ви, че ни трябва името на кораба, който е транспортирал контейнера.

Преводачката му каза:

— Никога няма да ви го каже. Ако стори това, ще изложи на риск не само себе си, но и роднините си тук и у дома. Може би агент Кугли трябваше да ви осведоми предварително…

— Преведете въпроса ми, моля — прекъсна я Болд.

— Чакайте! — намеси се Дафни, уловила предупредителния поглед на преводачката. Прошепна нещо на ухото на Болд.

Той сви рамене и се съгласи:

— Давай.

Дафни се обърна към задържаната.

— Платили сте ужасно много пари, за да ви докарат в тази страна. Какво ще кажете, ако успеем да ви върнем тези пари, да ви погасим дълговете?