Ридли Пиърсън - Първата жертва

Болд написа в бележника си, така че Дафни да може да го прочете: „хитро“.

Китайката отговори чрез преводачката.

— Да. Плащаме много пари, за да ни докарат в Америка. Сега сме в Америка. Да?

— Тя е същинска нелегална имигрантка — измърмори Болд.

Дафни опита друга тактика:

— Какво ще кажеш, ако ти уредим законно оставане в Съединените Щати? Тогава би ли ни помогнала?

Преводачката се възмути:

— Не искам да участвам в тази пародия.

— Каква пародия? — възрази Дафни.

— Имиграционните служби никога не биха се съгласили на такава сделка. Обсъждали ли сте този вариант с агент Кугли? Разбира се, че не сте! Брайън Кугли никога не сключва подобни сделки!

— Тогава как получават информация от тези хора? — попита Болд.

— Вижте какво, аз съм само преводачка, но ви казвам: никога не съм предлагала сделка на някоя затворничка. Просто няма такава практика. Водещият мотив е, че жените нищо не знаят. Тях дори не ги разпитват, и да го правят, е много рядко. Мъжете затворници, различните членове на банди, които прибират от време на време, койотите, те са друго нещо. Но що се отнася до жените, Форт Нолан не е нищо друго, освен голяма гара разпределителна, от която всички превозни средства потеглят в обратна посока.

— Това е още една причина да се съгласи да ни сътрудничи — припомни й Болд. — Даваме й шанс да бъде чута.

— Но не вие контролирате съдбата й, а Имиграционните служби. Агент Кугли я контролира.

Погледът на затворничката прескачаше ту към преводачката, ту към Болд, който вече хич не харесваше Кугли.

Дафни учтиво помоли:

— Ако обичате, преведете предложението на лейтенанта. Ако й предложим сделка, която включва легитимна зелена карта и връщането на парите й, дали би могла да ни предостави името на кораба, както и всякакви подробности, отнасящи се до пътуването й?

Преводачката говореше бързо, като лошо прикриваше яда си. Затворничката я изслуша внимателно и с учуден вид започна да изучава Болд и Дафни. След дълго колебание отрицателно поклати глава.

— Но защо… — учуди се Дафни, — защо сама се обрича на депортация?

— Защото… — понечи да отговори преводачката.

— Не ти, а тя! — спря я Болд.

Като чу превода на въпроса, китайката отново поклати отрицателно глава. Преводачката пак се опита да обясни нещо на Дафни.

— Още преди да напуснат сушата ги предупреждават, че американците не си държат на думата. Ако проговорят, роднините им, както в Съединените Щати, така и в Китай, ще пострадат. За китайците семейството е всичко. За тях е срамота да подложиш на риск който и да е член на семейството.

— Хората, които са й взели парите, едва не са я убили — обърна се Болд към преводачката. — И всъщност са убили три други жени. И още ще умрат. Някои от тях може да са от роднините й. Това нищо ли не означава за нея? — Той се поколеба малко, облегна се назад и предупреди: — Кажете й, че ако не ни сътрудничи, ще я арестуваме като съучастничка в тези убийства. — Тази реплика привлече вниманието и на Дафни. Той продължи: — Кажете й, че ако получи обвинение, няма да бъде депортирана, а ще лежи в затвора с останалите обвиняеми в убийство, наркомани и крадци. Точно това й кажете. Точно, дума по дума, ако обичате.

Преводачката пребледня; очите й молеха Дафни за намеса. Но Дафни кимна на Болд.

— Няма да го направите — възрази преводачката.

— Да не съм чул повече дума от вас — изстреля Болд, — освен ако тя не идва от нея или от нас. Повече никакви редакции. Има три мъртви жени — повтори той високо, като прехвърли раздразнението си и върху задържаната. — А сега, превеждайте!

Преводачката започна да говори на жената, която видимо пребледня, щом стана въпрос за излежаване на присъда. След като изгледа продължително Болд, жената се обърна към преводачката и каза нещо.

— Какво? — нетърпеливо попита Болд. — Искам го дума по дума.

Китайката се усмихна за пръв път, без да закрива устата си с ръка. Предните й зъби липсваха.

— Какво? — с раздразнение повтори Болд.

Тогава преводачката преведе:

— Вие, американците, трябва да имате големи затвори.

На следващия ден срещу петстотин долара в брой щатският ревизор даде на Мелиса името на Гуен Клайн, както и на службата — Уолингфорд ОМПС, където работеше Клайн. Мелиса прекара четиринадесет часа в купето на микробуса си с обемна телевизионна камера и захранващо устройство, готова да записва във всеки един момент. Тя засне една лента как Гуен Клайн излиза от ОМПС и тръгва по поръчки, една лента как Гуен Клайн си взима децата от забавачницата, една лента как Гуен Клайн пазарува зеленчуци. Първият „доклад“ на Мелиса бе представен на Стиви Макнийл в разкошния й мансарден апартамент, на няколко салати, които Стиви поръча по телефона. Виното беше „Арчъри Съмит Пино“. Стиви с удоволствие пи, Мелиса почти не докосна чашата.