Ридли Пиърсън - Първата жертва

— Ъ-хъ — съгласи се Болд.

— То е като да правиш любов: започваш бавно и полека и оставяш нещата да се развият от само себе си.

— Опитай да стигнеш до въпроса по някое време днес, ако е възможно.

Ла Моя дори не трепна. Той беше на сцената, той играеше. Нищо не би могло да го отклони.

— Така че вместо да го правя на голям въпрос, просто пуснах слуха, че се интересуваме от поръчки за вата, докарана с контейнер. Разбираш ли? Вече знам, че не е Еди Бауер, защото вече го проверих. Мамка му, тогава кой може да е?

— Джон! — Болд предупредително повиши тон.

— Нямам доносник, серж, нямам си славейче. Да имах свестен доносник, можех да направя чудеса с него, разбираш ли? „Ще те пуснем от затвора ей така“ или нещо от този род. Разбираш ли? Тогава можех да изнамеря някое име, някаква връзка, нещо достатъчно твърдо, за да им стъпя на врата. Разбираш ли? — Той млъкна. Млъкна и застана в очакване на някаква реакция от страна на лейтенанта, който седеше с такова безразличие, че някой страничен наблюдател би си помислил, че е умрял на стола си. Болд не желаеше да участва в представлението и не помръдваше. Чакаше. Ла Моя обмисли всичко и накрая разбра, че ще му се наложи да заговори пръв. — Част от мен си мисли, че ще трябва да се свържем с ВР, преди те да са ни потърсили. Да им спестим главоболията.

ВР — Вътрешно Разузнаване — са два инициала, от които дори и най-честните полицай ги побиваха тръпки. ВР можеше да блокира кариери, заплати, да предизвиква цели месеци консултации с преработили се прокурори или беседи с адвокати в полза на благотворителното полицейско общество — профсъюза. Предложението на Ла Моя означаваше, че накъдето и да се обърнат, това би могло да им причини вреда. Намекът беше ясен — става дума за организирано престъпление.

Корупцията вилнееше из полицейски управления и други държавни организации като грип, предаваше се от човек на човек, без значение на ранг, раса или пол. Както при всяко заразно заболяване, когато размерите му станат епидемични за дадена популация, и тук се взимаха мерки за елиминиране или поне за намаляване на влиянието му. Винаги се намираха няколко черни овце, за да изперат пешкира, докато останалите се покриват още по-дълбоко.

В течение на своите двайсет и нещо години служба Лу Болд внимателно избягваше и никога не се поддаваше дори и на най-малките съблазни, които не са рядкост в работата му. Винаги беше нащрек, бдителен и внимателен. Никога не би предал някой колега на ВР-то, но също така и не би толерирал компромиси в полицейската работа. Умишлено избягваше контакти с хора, за които се знаеше, или поне се подозираше, че имат връзки с организираната престъпност. Сред тях бяха и няколко политици, както и негови началници от сиатълската полиция. Появеше ли се и намек за някого, Болд мислено си го добавяше в списъка.

Не можеше да си позволи този лукс професионално. Разследването на престъпление срещу личността — ПСЛ — изискваше познаване из основи и контакти с елементи на организираната престъпност, било то Китайската триада, руската мафия, или която и да било от новите банди, които през последните години започнаха да обират трохите, оставени им от по-големи събратя: улични престъпления, наркотици, проституция, кражби на коли и дребен хазарт. Докато руснаците контролираха бордеите, бандите се задоволяваха с уличните курви, докато китайците внасяха кокаин и хероин с кораби, бандите ги продаваха. Всяка групичка си бе разработила собствена ниша и като цяло не закачаше другите за останалото. Само на нивото на улицата, на нивото на бандите не беше така. Тук горещата преданост и романтичните разбирания често ставаха причина за улични войни, гангстерски сблъсъци, след които по улиците оставаха мъртви младежи, даже тийнейджъри.

Да получиш покана за среща с някой, който е свързан с такива организации, би могло да бъде като целувка от смъртта — ултиматум, който носи заплаха към семейството, заплаха за живота, професията или просто към човешките амбиции. Много малко бяха полицаите, които не се поддаваха, когато ги натискаха в нужната точка. Болд знаеше, че от всичките му слабости, най-привлекателна мишена за такива хора биха били децата му. Той никога не би приел пари, нито повишение, но знаеше, че ако се постави под въпрос здравето и благополучието на Майлс и Сара, ще се изправи пред избора: да отвърне или да се подчини. Всяко ченге си знаеше уязвимите места; за Болд това бе дъщеря му, която веднъж вече бе заплашвана, и той я пазеше с всички усилия.