Пиер Рей - Аут

Волпоне се обърна към него, сякаш сега го забелязваше.

— Ще го получиш — каза тихо.

Хвана го подръка и го отведе настрана от другите, в дъното на сайванта. По времето на пътуването кръвта беше започнала отново да тече от ранената уста на О’Брайън. Но той дори не се опита да я избърше.

— Ето какво — каза спокойно Волпоне, — брат ми е убит.

С последни усилия Мортимър се сдържа да не наведе очи.

— Какви ги разправяте? — задъха се той.

— Млъквай! — изръмжа Итало. — Аз говоря! Ти ще ми дадеш номера и кода на сметката, в която Дженко е депозирал двата милиарда.

— Итало! Не мога! Това значи да предам Дженко!

За да не го убие на място, Итало стисна с две ръце слепоочието си, оставяйки следи от пръсти в бледата плът.

— Слушай добре, нещастнико, слушай добре! Преди да те убия, ти предлагам една сделка. Ако проговориш веднага, ще те ликвидирам бързо, с куршум в главата, както подобава на мъж. Давам ти дума, че мадамата ти също няма да страда.

— Как?! Вие искате…

— Иначе ще проговориш във всички случаи. Ще ти одера кожата сантиметър по сантиметър и ще те оставя да изгниеш жив! Какво предпочиташ?

— Итало! Кълна се, че грешите — измърмори Мортимър. — Кълна се…

— Пиетро, сложи плочата на място и докарай блондинката върху нея.

— Вие да не сте полудели? — разбунтува се Заза Фини. — Какво общо имам с вашите каши? Аз съвсем слабо го познавам този тип!

Белинцона изви ръката й зад гърба и я доведе върху металната плоча.

— Какво да правя сега? — попита той.

— Ще я обесиш — спокойно каза Волпоне.

— Мръсници! — изкрещя Заза.

Тя се опита да ритне Пиетро, който я стисна в мечешките си лапи.

Инес реагира неочаквано:

— Дълго ли ще траят щуротиите ви? Студено ми е. Искам да се прибера.

— Застани до този мръсник — нареди й Фолко, посочвайки О’Брайън.

— Не зная какво имат срещу вас — каза Инес на Мортимър, — но за бога, кажете им каквото ги интересува! Не виждате ли, че всички ни ще избият!

По сигнал на Волпоне Фолко подаде въже на Ландо, който прехвърли края му през една греда под покрива. После под заинтересувания поглед на Пиетро направи клуп.

— Сложи го на врата й! — нареди Итало.

С разширени от ужас очи Заза потърси помощ с поглед.

— Мортимър! — задъха се тя. — Мортимър!

— Оставете я! — преглътна О’Брайън. — Оставете я!

Белинцона завърза ръцете й зад гърба, докато Ландо фиксира края на въжето в една халка на стената.

— Мортимър! — изкрещя с последни сили Заза.

Тя се мъчеше да се изскубне от ръцете на държащия я Фолко.

— Плочата! — каза Итало.

Заза се завъртя около себе си като завързан кон, ритайки с единствената си обувка, която беше останала, по желязната плоча. Белинцона я вдигна и дръпна.

Лишена от опора, Заза увисна в празнотата, ритайки с крака.

— Вие сте отвратителни! — изкрещя Инес.

Тя се наведе, за да вдигне едно желязо, но получи удар зад врата и коленичи, стенейки, докато Фолко, който за миг беше оставил Заза, за да я удари, се върна на мястото си. Инес започна да повръща, докато очите на Заза изскочиха от орбитите и тялото й след един последен спазъм заприлича на парцалена кукла.

— Пиетро! — нареди Волпоне. — Позабавлявай се с негърката.

Белинцона погледна към Ландо, който, побледнял, стискаше юмруци. В ръката на Итало се появи маузер.

— Барето! — настоя Волпоне. — Пусни мотора.

От гласа му идваше такава заплаха, че Ландо не се помръдна, когато Пиетро понесе Инес зад един куп отрязани дърва и я хвърли върху куп стърготини.

— Барето! Казах нещо!

Ландо направи две крачки, коленичи до отвора, след като отстрани тялото на Заза, за да достигне прекъсвача. После го включи. Назъбеното колело започна да се върти бавно, после набра скорост. За да не чува това, което ставаше зад гърба му, Ландо се изправи, взе машинално парче дърво и го поднесе към ножа. То беше прерязано машинално, сякаш представляваше кибритена клечка.

— Доведи го! — каза Итало на Мори.

Фолко го побутна напред, държейки ръцете му зад гърба.

Зад дърветата се чу крясък. Ландо се смръзна. Итало се правеше, че не чува нищо. Чуваше се гласът на Белинцона: „Мръсница“, последван от глухи удари и шум на борба.

— Барето, сложи го да легне пред триона и го дръж…

О’Брайън отдавна беше преминал границата на ужаса и сега правеше отчаяни жестове, без да може да произнесе някакъв звук. Грубо вдигнат от Ландо и Мори, той се намери легнал по корем върху желязната плоча на машината, с глава на десет сантиметра от въртящия се циркуляр.