Пиер Рей - Аут

— От колко време си в нашата фамилия?

— От девет години.

— Добре ли си заплатен?

— Прилично.

— От днес ти повишавам заплатата. Двойно.

— Но, падроне?… — смутено се възпротиви Ландо.

— Не си ли съгласен?

— Да! — живо каза той. — Но…

— Вземи това! — нареди му Волпоне, пъхайки му една пачка банкноти в ръката. — Десет хиляди долара.

— Но защо?

— Малък аванс. Ти обичаше ли брат ми?

Ландо поклати утвърдително глава.

— Той е мъртъв — каза Итало. — Знаеш ли кой го ликвидира?

— Ликвидира?

— Този мръсник О’Брайън! Слушай ме добре! Ще му задам един-два въпроса. Когато привърша с него, той няма да се върне в Цюрих. Разбираш ли ме?

— Да — каза Ландо, който вече се досещаше.

— Русата му „възглавница“ също. Готов ли си да ми помогнеш?

— Да.

— Коя е тази негърка?

— Ние сме заедно.

— Държиш ли на нея?

— Как така! — задави се Ландо, учуден, че гласът му е станал толкова глух.

— Тя не трябва да се върне.

— Но, падроне…

— Ще те обезщетя.

— Но тя нищо не е направила! Тя не е в играта!

— Възможно е. Просто й липсва късмет.

— Но…

— Не искам свидетели! Ще си намериш друга. Курви колкото искаш!

— Изслушайте ме, падроне…

Итало го погледна с мътен поглед.

— Казах ти, че ще получиш обезщетение!

— Знам! Знам! Не става въпрос за това! Веднага ще се забележи отсъствието й! Тя има връзка с всички баровци в Цюрих! Съдии, банкери!… Там, където залових О’Брайън, в тази банка…

— Коя банка?

— Трейд Цюрих Банк! Тя спи със собственика!

— Коя?

— Инес!

— Клопе?

— Да! — предпазливо каза Ландо, чувствайки, че по неизвестни причини пред него се отваря една вратичка. — Той е луд по нея! Напълно откачил!

Волпоне бързо размисли.

— Ти казваш, че тази негърка спи с Омер Клопе?

— Точно така! Клопе!

— Искаш ли да я запазиш непокътната?

— Тя е „редовна“.

— Искаш ли да я заведеш до Цюрих невредима?

— Ако си отвори устата, аз сам ще я ликвидирам!

Волпоне го погледна с любопитство.

— Ти имаш доверие в една жена?

Ландо не се подвоуми ни най-малко:

— В нея — да!

— Добре, но аз — не! Освен ако я направим съучастничка в убийство! Слушай ме добре, Барето… Ако тя вземе да откача, отговаряш с главата си! Ясно ли е?

— Ясно.

Волпоне го побутна по рамото.

— Не се безпокой, ако малко я малтретираме. Просто така… За забавление…

Той влезе в сайванта, последван от Ландо.

Курт Хайнц погледна родителите си: та те не разбират нищо! Всичко в този тристаен апартамент в стария град му изглеждаше бедно и невзрачно. Когато беше дете, кварталът му се струваше прекрасен, пълен с тайни и чар. Къщата беше на три етажа. Курт беше роден на първия. Тук щяха да дочакат смъртта си родителите му.

Киршгасе започваше от ъгъла на Цвинглиплац, изкачваше се към старата църква на Гросмюнстер и свършваше недалеч от фонтана с конете, до Хиршенграбен. Дълги години този кръстопът беше всичко за Курт. Тук беше затворена неговата вселена, извън която се простираше семейната среда.

Той горчиво си спомни за усилията, които трябваше да положи, за да се измъкне от тази невзрачна среда, чиито канони изискваха всеки Хайнц, неизвестен сред неизвестните, да се ожени за друга, също така неизвестна, без да остави спомен за себе си в ничия памет. Доколкото знаеше, той бе първият, успял да се измъкне от пашкула. Майка му и баща му бяха ужасени. Идеята, че техният син щеше да сключи брак с едно момиче, чиито родители заемаха много високо положение в обществото, вместо да ги изпълни с гордост, ги караше да се чувстват виновни. По всякакъв начин те предупреждаваха Курт за опасностите от този неравен брак.

Сякаш отговаряше на тайните си мисли, баща му добавяше: „Всъщност стореното е сторено… Но не си въобразявай, че ще се чувствам удобно“.

„Ти си професор, Курт — добавяше майка му. — Ако направите това, което сте намислили, много хора ще се настроят против нас.“

Курт беше вдигнал ядосано рамене. Дълбоко в себе си знаеше, че имат право. Затова ги обвиняваше още повече. Както обикновено идеята се беше родила след едно предизвикателство към Ренате. Един от редките случаи, когато той искаше да я предизвика в действителност. За съжаление после стана много късно, за да отстъпва.

Бяха се разговорили за сюрреалистите. Ренате беше завладяна от ексцентричните им идеи. Курт се мъчеше да докаже тяхната грешка, че реалността е по-важна от фантастичните им измислици, че има по-важни неща от това — да давиш мухи в мляко, когато две трети от планетата страдат от недояждане.