Пиер Рей - Аут

Той се запита как би постъпил при подобни обстоятелства… Омер се закле винаги да спира за в бъдеще на автостопаджиите. Шум от спирачки го накара да обърне глава.

— Е, папа, правим сутрешната си разходка, а?

Бяха трима — две момчета и едно момиче — в старичък джип, покрит с надписи от рода на: „Не се смейте! Дъщеря ви може би е с нас!“. Те нямаха повече от двадесет години. Момичето приличаше на Ренате.

— Можете ли да ме закарате до Цюрих?

— Качвай се! Колкото повече сме лудите, по-весело ще бъде!

Когато пристигна на Белеривщрасе, той откри Химене в хола. Тя изтърва чашата чай, спусна се към него и го прегърна.

— Омер! Омер! Толкова ме беше страх! Нищо лошо няма… нали?

Той я погали нежно по косите с отсъстващ вид.

— Не… не… Всичко е наред… Само съм ужасно мръсен…

— Да е благословен Бог!… Да е благословен Бог!

Тя носеше пеньоар върху нощницата си и ухаеше на хубаво. Полагайки глава на рамото му, смутено прошепна:

— Омер… Трябва да знаеш. Подпалиха банката ти…

Съобщеният номер от Аксел Грийн не намали напрежението между Габелоти и Волпоне. От предния ден те не бяха разменили нито дума директно. Разговаряха чрез съветниците си. Заплахите и обидите, разменени помежду им, бяха отворили между тях такава пропаст, която щеше да бъде запълнена само след смъртта на единия от тях. След заминаването на Грийн Моше беше направил отчаян опит за помирение.

— Господа, господа! Отиваме към финиша. Нищо не може да ни попречи да влезем във владение на парите си!

Дон Еторе вдигна слушалката. Той нарочно включи телефона към усилвателя, за да могат всички намиращи се в стаята да слушат разговора. Еторе набра номера на своя адвокат в Швейцария Филип Диего. Когато адвокатът отговори с да, всички чуха гласа му, сякаш се намираше между тях.

— Имам интересуващия ни номер — каза Габелоти. — Искате ли да го запишете?

— Разбира се. След заминаването ви се случиха неприятни неща в Цюрих. Един от известните и уважавани тукашни банкери, господин Омер Клопе, изчезна.

— Съжалявам го — каза Габелоти.

Кримело, Барба и Юделман бяха втренчили поглед в него. Само Итало даваше вид, че разглежда панорамата, сякаш разискваният въпрос не го засягаше.

— Не разбираме какво се е случило — продължи Филип Диего. — Банката на Клопе е била атакувана. Полицията е на крак. Имало е убити…

— Не виждам с какво тези местни събития ни засягат — започна да става нетърпелив дон Еторе. — Искате ли да си запишете номера и да вземете мерки за трансфера?

— Този тип няма да отиде в банката сам — подхвърли на Моше Итало. — Нашият представител ще го придружи. Предупреди незабавно Карл Дойч.

Габелоти смръщи вежди, дочувайки адресираната косвено до него фраза.

— Боя се, че не ме разбирате добре — продължи Филип Диего. — Всички банкови операции са прекъснати. Повтарям ви, че банкерът е изчезнал.

Волпоне и Еторе много добре знаеха къде е банкерът — в бетонната стая на бензиностанцията под паркинга на Ешвийзенщрасе. Докато го пазеше Енцо Приано, полицията можеше да претърсва града колкото иска.

— Много добре разбрах — ядоса се Габелоти, — кой ви е казал, че банкерът няма да се прибере у дома си всеки момент? Какво тогава ще попречи на нашата операция?

— Без съмнение нищо… Ако имате номера и… кодовия знак…

Очите на Габелоти вбесено се завъртяха към Анджело Барба и Кармине Кримело. Моше Юделман и Итало замръзнаха.

— Какво? — изръмжа Габелоти.

— Фондовете са регистрирани под някакво измислено име, кодово название… Имате ли го?

— Боя се, че не… — каза, двоумейки се, Диего. — Ако предположим, че банкерът се появи, леките недоразумения с него… няма да улеснят задачата ми. Той ще се придържа стриктно към закона.

— Какви ги дрънкате? — изръмжа дон Еторе.

Каква глупост: да достигнеш до финала и всичко отново да се отдалечи безнадеждно.

Моше кимна на дон Еторе.

— Кажете на метър Диего, че ще му се обадите пак — прошепна той.

— Не мърдайте от дома си, ще ви се обадя пак! — кресна в слушалката Габелоти.

Той затвори. Никой не посмя да погледне към останалите.

Анджело Барба наруши мълчанието.

— Моше, имате ли нещо против да се уединим за четвърт час?

— Тъкмо щях да ви предложа същото — каза Юделман.

Барба, Кримело и Габелоти напуснаха салона, за да се изолират в една от многобройните стаи. Моше Юделман и Итало направиха същото. Когато останаха сами, Моше поклати глава със съжаление.

— Загубихме, Бебе. Само Дженко и О’Брайън познаваха кода. Нито единият, нито другият могат да ни го дадат. Признавам, че не знам какво трябва да правим…