Пиер Рей - Аут

— Тъкмо отивах да се къпя — каза той наслуки.

— Ще го направите по-късно. Не отиваме далеч.

— Така ли? А къде?

— В Бийч хотел. Известни личности желаят да ви видят.

— Да ме видят? По какъв повод?

— Те самите ще ви кажат, господин Грийн.

До пристигането им в Бийч хотел не беше произнесена нито дума повече. Когато колата спря, едрият мъж реши да уточни:

— Не забравяйте, че сме двама зад вас, господин Грийн. — Той дискретно му показа дръжката на пистолета си и добави сериозно: — Бих казал, дори трима. Мисля, че по-добре ще бъде да не ни създавате истории. Ясно ли е?

— Няма да правя истории — каза Грийн.

— Отлично, господин Грийн. Да вървим…

Между двамата мъже той прекоси хола на хотела, където го поздравиха няколко негови познати. Струваше му се невероятно да бъде отвлечен пред очите на стотина свидетели, без никой да се усъмни в това.

Те се изкачиха с асансьора до последния етаж. Тук всичко беше луксозно, тихо и спокойно.

По-дребният от двамата мъже звънна на вратата на ъгловия апартамент 1029. Някакъв мъж им отвори.

— Оттук, господин Грийн. Господата ви очакват.

Аксел се озова в огромен, изцяло остъклен салон. Гледката беше толкова красива, че дъхът му спря. Разбира се, това никак не интересуваше петимата непознати насреща му. Този, който беше отворил вратата, я затвори след него. Петимата мъже станаха. Единият от тях приближи до него.

— Повярвайте ми, че съжалявам за малко необикновения начин, по който ви поканихме… Но спешността на положението… Позволете ми да се представя: Моше Юделман.

В главата на Аксел се запали червена лампа. Той знаеше кой е Юделман.

— Това е господин Еторе Габелоти.

Дебелият мъж помръдна брадата си.

— Господин Итало Волпоне — продължи Моше. — Господин Анджело Барба и Кармине Кримело са финансови съветници на господин Габелоти.

Грийн беше зашеметен от тази процедура на представяне. Нормално „капите“ от Синдиката никога не действаха лично.

— Желаете ли нещо за пиене?

— Всъщност с удоволствие — каза Грийн.

— Чисто или с вода? — попита Барба, наливайки уиски в една чаша.

— С парче лед, ако обичате.

— Седнете, господин Грийн, седнете…

Аксел седна. Освен Юделман и Барба никой от останалите не беше отворил уста.

— За ваше здраве, господин Грийн — каза Юделман, вдигайки чашата си. — За сделката, която предстои да сключим!

— Ще сключваме сделка? — опита да се информира възпитано Аксел.

— Точно така — каза Юделман. — Една добра сделка за вас. Вие ще станете богат, господин Грийн.

— Възхитен съм — каза Аксел.

— Има за какво — съгласи се сериозно Моше. — Двеста хиляди долара не са малко пари.

Аксел пое глътка уиски.

— Какво трябва да направя, за да спечеля двеста хиляди долара?

— Много малко. Да ни съобщите едно сведение, което беше в наше разпореждане и което за съжаление загубихме. Става въпрос за номера на една сметка, трансферирана от вас в Швейцария по нареждането на един ваш клиент. Господин Дженко Волпоне. Два милиарда долара, господин Грийн, които сте превели в Цюрих, Трейд Цюрих Банк, и за които на 22 април директорът на банката господин Клопе е потвърдил получаването им. Можете ли да ни съобщите номера на сметката?

— Това е много смущаващо предложение, господин Юделман.

— Знаете ли кои сме ние? — попита мило Моше.

— Да — отвърна Грийн.

Юделман разпери ръце в знак на примирение със съдбата.

— Безпокоя се, че нямате избор. За да намаля скрупулите ви, ще ви съобщя това, което вече знаете, тъй като вие сте извършили трансфера по наше нареждане. Тези пари ни принадлежат. По този въпрос не може да има никакво съмнение. Двамата, които държаха ключа на сметката — господин Дженко Волпоне, брат на присъстващия тук Итало Волпоне, и Мортимър О’Брайън, упълномощен от господин Габелоти да представлява интересите му, намериха смъртта си при трагични обстоятелства, без да успеят да ни предадат номера на сметката, под който тя е зарегистрирана. Давайки ни го, вие не вършите нищо нечестно. Напротив, вършите един справедлив жест, който ние няма да забравим.

Аксел Грийн се изкашля.

— Да предположим, че откажа?

— След това, което ви доверих, ми се струва невъзможно — каза тихо Юделман.

Грийн кимна с глава.

— Да… Да…

— Ще приемете ли двеста хиляди долара в знак на приятелство и благодарност, които ви предлагаме?

Аксел прекара ръка пред лицето си и се съсредоточи в съзерцание на трептящото от неподвижност небе, пресичано от бързите като падащи камъни албатроси. Той знаеше, че всичко, казано от Юделман, е истина. Когато съобщението за прехвърлянето на двата милиарда долара беше пристигнало, Дженко Волпоне — който минаваше за някои неосведомени като върховен шеф на Синдиката — „капо на всички капи“, сам беше избрал номера, под който да бъде извършен трансферът в Трейд Цюрих Банк. Грийн, който имаше отлична памет за цифри, не го беше изхвърлил от ума си. Беше съставил обикновен аритметичен ред от дадените му цифри 828384 — никаква мистерия: 82,83,84. Детска игра.