Пиер Рей - Аут

— Коя е тази? — попита дон Еторе.

— Малката приятелка на Клопе. Една курва на име Инес. Той я чукаше в бронираната стая на собствената си банка. Погледни до кого е адресиран пликът…

Със сигурен, типично американски почерк беше написано: „Мадам Химене Клопе — Белеривщрасе девет, Цюрих“.

Габелоти изненадано погледна Итало.

— Искаш да кажеш, че приятелката на Клопе е писала на жена му?

— Под моя диктовка. Прочети го…

Габелоти го разгъна и започна да чете:

„Мадам,

Тъй като Омер няма смелост да ви го каже, аз ще го направя вместо него. Ще си починем няколко дни в Сардиния. Ако желаете повече подробности: мисля, че вие му дължите това отпускане след тридесет години брачен живот. Ще ви го върна жив, може би малко уморен, но в добро състояние.

Поздравявам ви по задължение.

— Залагам на левия — каза дон Еторе.

— Губиш — погледни…

Десният лебед отлетя с парчето хляб в клюна си.

— Принцеса ли е тя?

— Преди всичко — черномутреста. Аз също бях принц в моя квартал. Мислиш ли, че ако жената на Клопе получи това писмо, ще тръгне да се хвали пред полицията с него? Тя ще направи всичко, за да не се разчуе. Коя жена има желание да я смятат за глупачка?

— Продължавай — каза дон Еторе.

— Ще отвлечем Клопе.

— Как?

— През това време ще доведа мои хора от Италия. Ще оберем банката.

— Мислиш ли, че ще успееш да отвориш всички сейфове?

— Защо ми са? Нашите пари не са там. Клопе сигурно ги е пласирал за своя сметка.

— Тогава?

— Ще направим такъв бардак в банката и в частния му живот, че той ще бъде „изгорял“ в Цюрих. Ликвидиран! Ще си направи добре сметката. Скандалът ще изпразни сейфовете му, а не ние. Клиентите ще потърсят по-спокойна банка.

— Какво искаш като предмет на залога?

— Пардон?

— Загубих облога с лебедите — каза с измъчена усмивка Габелоти.

— Когато всичко свърши, ще ми подариш един швейцарски часовник.

— Кога ще го отвлечем?

— Тази вечер.

— А банката?

— Тази нощ, ако си съгласен…

Дон Еторе се намръщи.

— Добре е да се действа бързо, но да не насилваме нещата.

— Отряд от десет души ще дебаркира тази вечер в Цюрих. Те идват от Милано.

— Как ще минат границата?

— Уредено е.

Габелоти се развесели.

— Младите вълци работят за старите, а?

— Не, Еторе. Всички вълци действат заедно.

Завладян от чувството за мощ, Итало го погледна със своите пълни с блестяща омраза очи.

— Имаш ли ми доверие?

Габелоти го хвана за ръкава здраво.

— Напълно, Итало… Напълно!… Сега обясни ми някои подробности.

— Ще ти кажа всичко.

— Виждаш ли, Итало, харесва ми да съм зрител, но не когато се касае за два милиарда долара!

Сякаш целият град си бе дал среща на гробищата. Цветята се бяха увеличили, обсипвайки съседните гробници на тази, в която Ренате щеше да спи вечния си сън. Чувството на вяра беше твърде силно у Омер Клопе, за да се съмнява дори за момент в безсмъртието на душата на дъщеря си. Бог я беше повикал в някакво мистериозно място, там, където Омер и Химене щяха да се присъединят към нея, когато удареше последният им час.

Клопе знаеше, че Господ го е наказал за моралната му неустойчивост, за това, че той не беше вложил в делата си тази съвест, която показваше на думи пред хората.

Лицето на Химене беше скрито под многобройните черни воали. Тя здраво се бе хванала за ръката на съпруга си, докато около нея шумяха сричките на съболезнованията. Омер беше отляво на съпругата си. Не беше успял да попречи на този чужд човек — зет му, за около десетина минути да застане от дясната й страна и да приема съболезнования от свое име, отнемайки ги по този начин от майката и бащата на младата покойница.

Още щом ковчегът беше сложен на земята, Курт се промъкна до Химене, сякаш и той беше член на семейството. Тълпата беше неимоверно гъста. За да се приближат до Клопе, хората трябваше да чакат поне половин час, тъпчейки между гробовете, подскачайки от един на друг крак, преди да се влеят в гъстия поток, формирал се на изхода от гробището. Извън стените му колите се бяха разместили в невероятни позиции, пречейки на другите да достигнат шосето, което водеше към Цюрих. Първите пристигнали трябваше да чакат търпеливо зад волана, без да могат да натиснат клаксона, чакайки други водачи, които на свой ред бяха блокирани от трети пред входа на гробището. Вече цял час Омер, Химене и Курт приемаха съболезнованията на редицата, чийто край се губеше зад масива от кедри.