Пиер Рей - Аут

Тялото на Орландо Барето чакаше в мазето на вилата времето за едно по-дискретно и по-подходящо погребение. Ако нещастието не беше станало пред двама свидетели, Фолко и Белинцона, Итало никога не би допуснал, че това е възможно. Всички бяха около тялото на Ландо, когато телефонът иззвъня. Моше вдигна слушалката.

— Обажда се Анджело Барба. Дон Еторе предлага нова среща. На същото място по същото време. Добре ли е?

Без да чака отговора на Итало, Юделман каза бързо:

— Дон Волпоне е съгласен.

Забравяйки за момент неподвижното тяло в краката си, високопоставените членове на фамилията размениха бързи погледи. С това „дон“, което Юделман току-що бе произнесъл, той официално провъзгласяваше Итало Волпоне за наследник на фамилията в очите на неприятелския клан и в тези на Синдиката. Никакъв друг компромис не беше възможен! Кралят е мъртъв, да живее кралят! Итало не беше произнесъл нито дума, но вътрешно се закле да отговори със същото доверие на Юделман. С подобен ум във фамилията добрите дни не бяха далеч!

Беше по-горещо, отколкото на обяд. Щом като двамата донове се видяха, техните телохранители Фолко Мори и Томас Мерта се отдалечиха, докато Пиетро Белинцона и Симеоне Феро оставаха на разстояние 50 метра от тях.

Този път Габелоти направи първата крачка.

— Итало, дължа ти едно извинение…

Както сутринта, той го хвана под ръка и го помъкна към същата пейка, където седяха по-рано.

— Ти си имал право. О’Брайън ме е предал. Бях при банкера. Номерът, който той ми е дал, е неверен.

Итало леко се отпусна.

— Още не мога да повярвам — каза Еторе, клатейки глава. — Безпокои ме, че не знам дали този боклук е успял да измъкне парите от банката.

Итало гледаше към два лебеда, които си оспорваха парче хляб.

— Банкерът нищо не ми каза. Разбираш ли… Как да разберем дали фондовете са още там, или О’Брайън ги е отмъкнал?

Той погледна изпитателно Итало.

— На кого залагаш, на този отляво или на този отдясно? — каза Волпоне, сочейки лебедите.

— Важното е да знаем това… Няма смисъл да обсаждаме банката, ако Мортимър е изчезнал с парите. Ако поне малко от малко ни е известно нещо по този въпрос, ще можем да знаем в каква посока да ориентираме нашата обща акция. Ти си в Цюрих доста преди мен, не знаеш ли нещо?

Волпоне поклати отрицателно глава.

— Аз действително съм затруднен, Итало, и те питам чистосърдечно: имаш ли някаква идея? Имаш ли някакво предложение?

— Ще довърша това, което съм започнал — отвърна Волпоне.

— Тоест?

— Ще натисна Клопе.

— Очевидно е, че това до момента не е донесло резултат.

— Ние бяхме твърде любезни досега.

Габелоти забеляза думичката „ние“ със задоволство.

— Ти знаеш добре, че животът му е изключително ценен за нас. Той също го знае. От момента, в който банкерът се увери, че животът му е вън от опасност, може да продължава да ни тормози още дълго време, без да смятаме това, че може да предупреди полицията. Нон сиамо а коза ностра 43 43 Не сме от мафията (ит.). — Б.пр. , Итало! В най-добрия случай могат да ни експулсират хей така! — Дон Еторе щракна с пръсти.

Бебе за момент се замисли. С Юделман бяха предвидили две възможности: или Габелоти притежава номера, или не го знае. Явно беше, че втората възможност е налице. Той си спомни за съветите на Моше и каза със спокоен глас:

— Ако си съгласен, аз имам едно предложение.

Еторе го погледна внимателно. Нито за момент въпреки уловките Итало не беше коментирал случая О’Брайън. Нито за секунда не беше показал, че вярва във възможността съветникът да е успял да измъкне парите от банката. Ерго: той беше видял сметката на Мортимър, без да узнае тайната.

— Аз те слушам, Итало, говори.

— Мислиш ли, че ще можем да измъкнем номера на сметката от Клопе, ако известно време го задържим в ръцете си?

— Уверен съм, Итало. За нещастие този проект е невъзможен!

— Така ли? Защо?

— Мислиш ли, че ако Клопе изчезне, няма да остави след себе си достатъчно следи в Швейцария, за да усетим полицията на гърба си? Неговото отсъствие веднага ще бъде забелязано. И полицаите ще се хванат за нас.

Итало си позволи за първи път да се усмихне.

— Аз не мисля така, Еторе.

Той измъкна от джоба си някакъв плик.

— Искаш ли да му хвърлиш едно око?

Маскирайки любопитството си, Габелоти измъкна от плика лист хартия. Между гънките имаше една снимка. Тя представляваше огромна и възхитителна негърка, облечена единствено със слип, без сутиен, с гърди, стърчащи към небето, вдигнала триумфално ръце нагоре като знак за победа.