Пиер Рей - Аут

Къркпатрик за последен път беше „сапунисан“ преди двадесетина години, когато се канеше да става инспектор. Беше загубил навика да реагира. Той млъкна, чудейки се какъв начин на разговор да възприеме. За нещастие…

— Може би аз знам толкова, колкото и вие — започна Блеш, успокоявайки топката. — Всичките ви тайни са ми известни. Волпоне, Юделман, Бруторе… всички са на моя територия. Също и кланът Габелоти. Кримело, Барба, Бадалето, Мерта, Сабатини, Феро.

Блеш посочи отворената си длан и рязко я затвори.

— Всички са тук! А познавате ли Рико Гато? А Орландо Барето? Не, нали? Много неща има да научите, капитане!

Къркпатрик пое удара. Финегън смутено обърна глава. Стори му се дори, че Демпси спря да се смее.

— Ето какво ви предлагам за последно. Или ще разменим информациите, с които разполагаме, колегиално, или, кълна ви се, при най-малката лъжа от ваша страна ще скъсам споразумението! В такъв случай, господа, не ви задържам повече.

Къркпатрик прехапа устни. Цветът на лицето му бе станал оранжев. Той се посъветва с поглед с двамата си сънародници.

Финегън каза:

— Мисля, че лейтенантът има право, капитане.

— Момент — прекъсна го Блеш. — Искам да добавя, че вие нямате никакви юридически права в Швейцария. Нито полицейски, нито права да разследвате банковите дела на Конфедерацията.

— Какво ни остава тогава? — попита Къркпатрик, преглъщайки слюнката си.

— Нищо. Срещу размяна на известни сведения аз ще ви оставя да присъствате на моята анкета. На вас оставям да изберете дали ще използвате заключенията при завръщането си в САЩ.

— Но ако вие извършите арести?

Блеш го погледна с ирония.

— Забравяте една подробност, капитане! До този момент на наша територия не е извършено никакво престъпление, никакво! При тези условия кого трябва да арестувам? По какво обвинение?

За да замаскира удоволствието, което му донесе този реванш, Блеш прие студен израз и втренчи поглед в бюрото си. После погледна Къркпатрик.

— Е? Да или не?

Къркпатрик прекара ръка през разрошената си коса. Той се посъветва с поглед с Демпси и Финегън, които му кимнаха одобрително. Капитанът вдигна рамене.

— Съгласен съм — промълви той.

Лейтенантът се засмя и натисна един бутон. На вратата се появи разсилен.

— Чаши, лед и уиски!

— Разбрано, лейтенант.

Фриц Блеш се обърна към своите посетители:

— Между нас казано, бих могъл да мина и без присъствието на вашите сънародници в Цюрих. Всичко, което желая, е да се избавя от тях. Ако са достатъчно луди да бъркат Швейцария с Чикаго, то аз ще ви ги предам ей така!

Той отново удари с пръсти по отворената си длан. После каза:

— Сега ви слушам, капитане…

В хола и различните стаи на долния етаж, които Ландо прекоси, нямаше никой. Той тръгна по стълбите с бързи крачки, забравил за умората, съсредоточен в едно: да предупреди Волпоне за опасността, че швейцарската полиция ги е засякла. На площадката на първия етаж се сблъска с Фолко.

— Къде е дон Волпоне?

— Той не иска да го безпокоят.

— Трябва да говоря с него, Фолко!

— Пицу току-що пристигна с капорежимите и Юделман им разяснява обстановката. Трябва да почакаш.

— По дяволите!… Дълго ли ще трае това?

— Не знам.

От респект към йерархията Ландо не посмя да съобщи на Фолко, че почвата под краката им започва да гори. Приоритетът за новината принадлежеше на Итало Волпоне. Отчаян, той слезе по стълбите и влезе в кухнята, за да си приготви нещо освежаващо. След срещата си с Блеш имаше нужда от това.

Ландо видя широкия гръб на Белинцона. Пиетро беше седнал на масата за хранене, разлиствайки някакъв албум с комикси. Пред него имаше четири празни кани бира. Ландо взе бутилка водка и си сипа щедро. После я изпи на един дъх. Едната опасност беше пропъдила другата, страхът, вдъхнат му от Блеш, беше прогонил за момент чувството на опасност, излъчвано от Белинцона.

— Как мислиш, Пиетро, още дълго ли ще трае?

— Зависи — вдигна глава Пиетро. — Кой ти трябва?

— Волпоне.

— Има повече от час, откакто са започнали.

Ландо изведнъж беше сюрпризиран — Пиетро му говореше! Успокоен, той реши, че липсата на сън му е изиграла лоша шега. Беше видял Пиетро с нож в ръка, черният гигант го беше заплашил и ето ти съчинена идиотска история!

— По-добре ли си? — попита топло той.

— Какво? — сепна се гигантът.

— От вчера си угрижен, умислен…

Ако беше достатъчно смел, щеше да му каже, че това, на което той е станал неволен свидетел, вече е забравено и никога няма да продума за нещастието, на което Пиетро беше станал жертва.