Пиер Рей - Аут

— Лейтенант Блеш?

— Кой го търси?

— Летищна митница. Сержант Глюке.

— Не е тук, старче, но казвай, аз съм в течение. Ново дебаркиране ли има?

— Четирима.

— Почакайте да взема нещо за писане… Казвайте…

— Пристигат от Ню Йорк. Висенте Бруторе…

— С две „т“ ли?

— Не. Алдо Амалфи… Джозеф Дото… Виторио Пицу.

— Много добре. Предупредихте ли нашите хора?

— Да. Те ги следят.

— Благодаря още веднъж.

— Поздрави!

— Поздрави!

Между лейтенант Блеш и капитан Къркпатрик веднага се беше породила неприязън. Най-напред Блеш не обичаше червенокосите. Още повече, вместо да са доволни от това, че ги приемат, те пристигат с попълнение.

— Моят помощник, лейтенант Херби Финегън — представи го Къркпатрик.

Блеш леко се поклони.

— Господин Скот Демпси — продължи Къркпатрик.

Блеш погледна строго към малкия весел човек, който като че ли се забавляваше лудо. Беше облечен със сако от излинял туид. Морскосинята му вратовръзка беше смачкана като парцал.

— Вие също ли сте от полицията? — предпазливо попита Блеш.

— Не съвсем — изкашля се Къркпатрик малко прибързано. Той прочисти гърлото си и се „хвърли във водата“. — Моят приятел Скот Демпси принадлежи към Секюрити енд Ексчейндж Комишън.

Блеш смръщи недоволно вежди. Ако имаше някой, чийто нос той не желаеше да види в добрия стар Цюрих, то беше функционер на СЕК. Вместо да предложи на гостите да седнат, както имаше намерение отначало, Блеш каза сухо:

— Изненадан съм, капитане. Мислех, че ще пристигнете сам, и то на частно посещение.

Къркпатрик се засмя сърдечно, макар че мислите му бяха съвсем други. Ако Блеш мразеше червенокосите, той не можеше да понася нищо, приличащо макар и отдалеч на швейцарец. Твърде често следваните от него писти свършваха в Лозана, Цюрих или Женева. Беше сигурен, че ако някое погрешно изчисление при атомна бомбардировка заличеше Швейцария от лицето на земята, големите фамилии на Синдиката от Изтока и Запада на САЩ щяха да загинат от липса на кислород. В неговите очи всеки швейцарец, та било то и полицай, се ползваше от придобивките на военното съкровище на мафията.

— Точно това е, което имах предвид, когато разговаряхме, лейтенант.

— В този случай не виждам какво прави в Цюрих един чиновник от американските финансови служби.

Скот Демпси се преви от смях, сякаш казаното не го засягаше.

Къркпатрик беше смутен от това свободно държание.

— Неговата визита е чисто приятелска и частна — опита се да го защити Къркпатрик.

— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но аз ще бдя тези ваши думи да се превърнат в дела. Ние не гледаме с добро око на намесата на чужди функционери на наша територия, макар че идват от една приятелска страна.

Приятелска страна! Къркпатрик щеше да прихне. Каква ти страна! Ако можеше да се пренесе в носна кърпа до Ню Йорк територията на Швейцария, тя нямаше да покрие дори площта на Китайския квартал.

Финегън се намеси, за да спаси шефа си от апоплектичен удар.

— Знаем всичко това, лейтенант — каза той с усмивка. — Не става въпрос за някакви действия тук от наша страна. Забравете, че сме колеги, и ни считайте за помощници, за доброволни сътрудници.

Блеш погледна към Демпси.

— Мога ли да зная, господине, с каква цел сте направили това пътуване?

— Аз го помолих за него — намеси се Къркпатрик.

— Защо?

Демпси чак се задави от смях. Капитанът го стрелна с поглед.

— Виждате ли, лейтенант, тази афера надминава компетентността ми.

— Вие ме учудвате — прекъсна го Блеш. — По време на последния ни разговор ми споменахте, че става въпрос за чисто криминален случай.

— Точно така.

— Тогава?

Къркпатрик, привикнал да задава, а не да отговаря на въпроси, нервно се размърда. Да не би този дребен полицай да искаше да научи истинските причини за пристигането му? Какво можеше да знае за проблемите от жизнено естество за САЩ, които повдигаше съществуването на Синдиката?

— Играта ви не е чиста, капитане — натърти студено Блеш.

— Моля?

— Просто не ми харесват вашите маниери.

Цветът на лицето на Къркпатрик стана червен като този на огнената му коса. Той погледна към Финегън и Демпси, сякаш да се увери дали са чули същото. Финегън беше навел глава, а Демпси се смееше тихо.

Блеш размаха заканително ръка.

— Откакто ви повиках, за да ви информирам за смъртта на инспектор Махони, не сте престанали да ме смятате за глупак! Претендирате, че ми помагате… Не е вярно! Искате да вземете всичко от мен, без да дадете нищо в замяна. Този начин не ми харесва!