Пиер Рей - Аут

Объркан от този внезапен обрат точно когато лейтенантът го държеше в примка, Ландо го поздрави и се запъти към вратата, сигурен, че Блеш си играе с него и всеки момент ще го повика, за да го арестува. Нищо такова не се случи. Той се озова на улицата свободен. Ландо с труд се сдържа да не се затича.

Трябваше да предупреди Волпоне, че всичко е отишло по дяволите, да му каже да напусне незабавно Швейцария без багаж, защото иначе ще прекара остатъка от дните си в затвора.

В това време, бесен от яд, Блеш размишляваше в стаята си на втория етаж. Под претекст, че е цюрихчанин, всички участници в това дело, и престъпници, и противници, го бяха третирали като олигофрен.

Първи капитан Къркпатрик щеше да усети резултатите от тази погрешна оценка.

Химене трябваше да падне на колене, за да принуди мъжа си да излезе от стаята на мъртвата. Клопе не се беше хранил от предната вечер. Той беше като замаян. Позата му оставаше непроменена през цялото време, погледът втренчен, коленичил на пода, без да чувства тръпките, които бяха обхванали тялото му с течение на времето. Понякога той вдигаше очи към Ренате и я фиксираше, докато не започна да му се привижда, че тя се помръдва под трептящата светлина на свещите.

— Не си тук, Омер, моля те… Това не е на хубаво…

Той беше прекосил като сянка апартамента, в който екип от работници под ръководството на Оскар Хепбрауер се опитваше с много такт да приведе всичко в ред. После дълго се разхождаше из улиците, привеждайки в ред мислите си: за какъв дявол му беше всичко, след като Ренате беше мъртва?

Изведнъж разбра, че се намира в банката си, без да е усетил как е дошъл дотук. Марджори го очакваше в преддверието, права и смутена. Той разбра, че тя е в течение на разигралата се драма. Вестниците още не се бяха появили, но слухът беше плъзнал по града.

— Господине… — започна тя.

Тя не можа да продължи. Омер я потупа по рамото и мина покрай нея, без да я погледне. Седна механично зад бюрото си и се огледа, без да познае така обичайната обстановка, сред която беше създал своето могъщество. После отвори чекмеджето, взе шишето уотърман, отпуши го, поднесе го до устните си, но се отказа да го опита. То зае мястото до кутията с пънч кулберас от Давидофф. Защо да пие? Защо трябваше да пуши? Сега не желаеше нищо, сякаш самият той беше вече мъртъв.

Той стана тежко, приближи се до прозореца и погледна навън. Всичко беше като в мъгла. Долу на улицата хората се движеха с гъвкавата походка, която им даряваше пролетта. Омер усети всичко това и му се стори несправедливо. Не беше възможно времето да е толкова хубаво, когато една млада жена на двадесет и три години беше умряла. Не беше възможно светът да продължава да живее без нея, сякаш нищо не се беше случило.

Той се върна на бюрото си, взе някакво досие, прелисти го, но не можеше да разбере какво представляват линиите, които изпълваха хартията на равни интервали, лишени от всякакъв смисъл. Нищо повече нямаше смисъл…

Марджори влезе бързо в стаята.

— Господине, тук ли сте?

— Не.

Малко преди да излезе, Клопе машинално я повика.

— Кой е?

— Някакъв господин от Съединените щати. Настоява да го приемете. Нарича се Еторе Габелоти.

Името на Волпоне експлодира в мозъка на Клопе. Дори се беше запитал след нещастието с Ренате дали Волпоне… Не, разбира се, не този дребен гангстер беше убил неговата дъщеря, а той самият, за да не загуби едно богатство, което вече не му служеше за нищо. Габелоти беше съдружник на Дженко Волпоне, човека, когото беше приел в тази стая преди осем дни. Това му се струваше, че е станало в някакъв друг живот…

— Поканете го да влезе.

Марджори го изгледа учудено, но не каза нищо.

Еторе Габелоти влезе в облицованата със светъл дъб стая. Беше огромен, дебел, масивен и неприятен.

— Господин Клопе?

С едно движение на брадата банкерът му посочи фотьойла.

— Благодаря — каза Габелоти, — вие знаете името ми. Имаме общи познати, Филип Диего, моят адвокат. Сигурно ви е говорил за мен. Аз съм много затруднен, знаете ли? Имам на влог във вашата банка значителна сума. Два милиарда долара, както ви е известно.

Дон Еторе хвърли бегъл поглед към лицето на банкера, за да се опита да открие някакъв окуражаващ знак. По него не се четеше нищо.

— Този капитал се намираше в състояние на трансфер, когато моят съдружник, когото вие също познавате, почина внезапно. Моят приятел Дженко Волпоне. По същия начин благодарение на една поредица от невероятни съвпадения моят представител Мортимър О’Брайън, когото вие вече сте срещали с Волпоне, когато същият ви е предал сумата…