Пиер Рей - Аут

Колата, с която Ренате Клопе беше катастрофирала, се оказа собственост на някакъв итало-американец на име Орландо Барето. Блеш не беше пропуснал да се осведоми за личността му. Барето, бивш професионален играч по футбол, имаше разрешение за временно пребиваване в Швейцария от пет години насам, разрешение, което той подновяваше всеки шест месеца. В графата професия беше написано: „търговец на зърно“. В регистрационната служба бе подозиран, че извлича печалби от съвсем други източници, както показваше връзката му с някоя си Инес — нелегална проститутка от категория „грандлукс“, която нямаше нищо общо със зърнените храни. Само че той досега никога не бе ставал обект на някакъв скандал, не бе смущавал обществения ред, беше собственик на две подплатени банкови сметки в града. След като харчеше парите си в Швейцария, защо трябваше да го безпокоят?

— Лейтенант — главата на един инспектор се подаде от вратата, — човекът, когото искахте да видите, е тук… Барето.

— Да влезе — разпореди се Блеш, слагайки на лицето си неутрална и студена маска. За това не му бяха необходими кой знае какви усилия.

По пътя Ландо си беше обмислил начин за държане. В никакъв случай ченгетата не трябваше да установят, че е съществувала връзка между него и Ренате Клопе. Достатъчно беше някой умник да намери връзка между Волпоне и Клопе, за да отиде всичко по дяволите. Такъв малшанс членът на която и да е фамилия заплащаше незабавно с живота си.

— Влезте, господин Барето… Аз съм лейтенант Блеш. Благодаря ви, че дойдохте.

— Вашите инспектори ме уведомиха, че колата ми е намерена.

— Това е точно така.

— Тъкмо се готвех да подам оплакване за кражбата й.

— Открадната ли е, господин Барето? Кога?

У този красавец имаше нещо отблъскващо. Още със стъпването му в стаята Блеш бе изпитал към него дълбока антипатия.

— Изглежда, през нощта — каза Ландо. — Когато исках да я ползвам тази сутрин, открих, че я няма. Казаха ми, че сте я открили по пътя за летището.

— Къде я бяхте оставили?

— Пред дома ми.

— Отдавна ли я имате?

— От десетина дни. Мога ли да я получа обратно?

— За момента това е невъзможно, господин Барето. Колата ви е катастрофирала.

— Катастрофирала?

— Познавате ли Ренате Клопе?

— Коя е тя?

— Ренате Клопе, дъщерята на един банкер?

Ландо поклати отрицателно глава.

— Никога не съм чувал за нея.

— Разбира се, че сте чували! — каза приятелски Блеш. — Без да сте наш съгражданин, вие живеете достатъчно дълго в Цюрих, за да сте в течение на местните новости… Ренате Клопе е младата жена, чиято сватба беше отпразнувана миналата нощ в три часа сутринта. Всички вестници писаха за това!

— Възможно е… Може би… Но аз не виждам каква е връзката с…

— Има връзка, господин Барето. Преди няколко часа Ренате е загинала с вашата бюти гоуст. Можете ли да ми обясните какво е правила зад волана й?

Ужасната умора, която Ландо чувстваше, беше незабавно прогонена от усещането за опасност.

— Но, лейтенант… — отговори той с учудване, — как бих могъл да зная?

— Колко платихте?

— За кого?

— Не за кого, а за какво? За вашата кола?

— За моята кола?

Ландо не знаеше докъде е стигнал Блеш в своята анкета. Като опитен лъжец той реши да спестява истината, откривайки я по малко, и то тогава, когато щеше да бъде принуден за това.

— Тя би трябвало да струва… осемнадесет или деветнадесет хиляди долара…

— В долари ли я заплатихте?

— В швейцарски франкове.

— С чек ли уредихте плащането?

— Слушайте, лейтенант, не разбирам…

— С чек ли платихте?

— Да, с чек. Но не съм я платил лично.

Ландо разбра, че е затънал в тинята до гуша. Дали това ченге нямаше да го доведе до признание и да постави началото на нова серия от катастрофи.

— Подариха ми я.

— Хубав подарък!

— Не съвсем, лейтенант. Касае се за дълг от игра на карти. Срещнах случайно някакъв човек в един бар, станахме си симпатични, започнахме игра на покер… Аз спечелих около двадесет хиляди долара.

— Името на този човек?

— Не ми се е представял.

— Не сте любопитен!

— Защо да бъда такъв, след като печеля? — попита Ландо с уморено вдигане на раменете.

— Той се нарича Волпоне. Дженко Волпоне.

— Възможно е…

— Или по-скоро наричал се е…

Дланите на Ландо се изпотиха, но той успя да запази спокойствие. След произнесеното име беше малко вероятно Блеш да го освободи.

— Благодаря ви за съдействието, господин Барето — внезапно каза лейтенантът. — Ще можете да получите колата си веднага след като привърши анкетата. Все пак дотогава ще ви помоля да не напускате града. Възможно е да имаме нужда от някои уточнения.