Без да откъсва поглед от уличния поток, Багър каза:
— Надявам се, че работите на мистър Сайз вървят добре.
— Да — отвърнах аз.
— Помолих мистър Кътър да постои с нас, ако не възразявате.
Отговорих, че не възразявам.
Багър обърна глава, за да ме погледне още веднъж. Главата му си я биваше — издължена и тясна, с гъста, падаща на вълни коса, бяла като стари кости. Зелените му очи гледаха изпод дебели черни вежди. Имаше хубав прав нос, а под него — грижливо поддържани, черни като катран мустачки. Волевата му брадичка дори имаше малка приятна вдлъбнатинка. Не бихте я нарекли трапчинка. Това бе гордо лице, дори надменно, което би могло да носи и монокъл, без някой да посмее да каже нещо.
— Вие сте новото попълнение в щаба на мистър Сайз, нали така? — рече Багър.
— Да.
— Мисля, че ги познавам повечето, откакто се нахвърлиха като скакалци върху нас миналата Коледа. Същински скакалци, нали, Джони?
— Точно така — каза Кътър, — скакалци.
— По каква работа искахте да ме видите, мистър Лукас?
— Преди всичко заради „Анакостия Корпорейшън“.
— И какво има още?
— Има още две причини, може да са и повече от две.
— И кои са те?
— Те са президентът на „Анакостия Корпорейшън“ — Франк Хайсмит — и сенаторът Еймс.
— Това, което се случи с дъщерята на сенатора, е потресаващо, нали? — Багър го каза така, сякаш наистина бе потресен. — Чух, че го преживявал тежко. Много тежко.
— Случи му се трудна година — рекох аз. — Но хайде най-напред да поговорим за Франк Хайсмит и неговата „Анакостия Корпорейшън“.
— Добре — каза Багър. — Хайде.
— Той направи смайваща кариера, нали?
Багър кимна.
— Точно така, смайваща. Мисля, че тук някъде имаме брошурка с кратки биографични данни за него, ако това би могло да ви бъде от полза.
— Чел съм я. Не ми върши работа. Едно време в Денвър си купувах фунийки със сладолед от него. Това беше през четирийсет и девета, когато започна с два камиона — той и жена му ги караха. В петдесет и трета имаше вече четирийсет камиона със сладолед и транспортните профсъюзи се заинтересуваха от тях. Той подкупи един от служителите им да си затвори очите, но Хайсмит все пак го хванаха и го пратиха в затвора във Флорида.
— Всичко това не е съвсем ново за нас, мистър Лукас — рече Багър. — Мистър Хайсмит си плати за грешката.
— Разбира се — казах аз. — Жена му си караше камионите със сладоледа, докато той излезе от затвора. После той продаде предприятието и това му донесе около сто хиляди в брой. Употреби парите, за да купи акции в една денвърска компания за алуминиеви обшивки, наречена „Денсайд Инкорпорейтед“. По някакъв начин я завладя — никой не знае как точно, — а после, с всичките долари, които успя да заеме, купи една чикагска козметична компания — „Миръфеър“, която някога бе имала по четири милиона долара годишен оборот. Когато Хайсмит я купи, чистата й печалба възлизала едва на 9,524 долара — ако не ме лъже паметта.
— Бих казал, че имате дяволски добра памет — рече Кътър.
— Благодаря. После Хайсмит се обедини с поредица от други малки компании — все губещи. През шейсет и първа той направи големия си удар. Попадна на истински троянски кон — компанията „Бойс-дарк Потъри“ от Тълса, която е загубила над един милион долара през шейсет и първа и е имала около седем милиона долара пасив. Както казах, напълно губещо предприятие.
— Губещите могат и да печелят, мистър Лукас — каза Багър.
— Наистина могат, а вашият клиент вече си има цял мини конгломерат от такива. Нарече го „Анакостия Корпорейшън“. Не знам защо. Сигурно му е харесало името. Започна да търси компания с доходи, с която да се обедини. Имал е какво да предложи — благодарение на закона за намаляване на данъците. Ако една печеливша компания се обедини с губеща компания, тя може да намали чувствително данъците си, но тези неща сигурно са ви известни?
— Чували сме за това — отвърна сухо Багър.
— Та вашият клиент Хайсмит се поогледал и открил тъкмо онова, от което имал нужда — „Саут Плейнс Къмпани ъф Далас“. „Саут Плейнс“ тъкмо била разпродала основната част от имуществото си — две петролни рафинерии — и била богата. Разполагала със свободен капитал на стойност около четирийсет и пет милиона — почти половината в брой. Докарвала си е добри годишни печалби. И тъй, Хайсмит сключил сделка с нейния председател и с главните директори. Той предложил да купи акциите им на висока цена. Тогава вървяха по двайсет и два долара едната. Той им предложил по трийсет и един. Не им е оставало нищо друго, освен да се съгласят и да се оставят да бъдат изместени от Хайсмит и някои от неговите приятелчета. Сделката била сключена. Хайсмит възнамерявал да заеме парите от една от възлюбените си бостънски банки. И когато обединяването влезело в сила, задължението към банката щяло да падне върху новообразуваната компания. С други думи „Саут Плейнс“ щяла да плати за собственото си поглъщане.
Читать дальше