Рос Томас - Ако не можеш да бъдеш почтен

— Той може да я отпечата и да остави армията да се погрижи за доказателствата — отвърнах аз. — За убийствата няма давност. Ще изровят същите стари архиви, които изрових аз. Криминалният отдел на армията ще се разтършува в Германия. И така нямат много работа там. Може да намерят и свидетели. Аз дори не се и опитах. Това, което имам, не е много, но за Сайз е достатъчно като начало. Той никога не се е интересувал особено от фактите. Естествено можете да го съдите. Но така или иначе ще си имате неприятности.

— Какво искаш, Лукас? — попита Кътър.

— Вече ме питахте за това — отвърнах аз. — Трябва ми истината за Еймс.

Кътър кимна.

— И ако я имаш, ще ни оставиш на мира с тази мръсотия за Германия?

— Бих могъл — рекох аз. — Ако сметна, че сте достатъчно искрени.

— Кажи му — каза Кътър.

— Той блъфира, Джони — рече Багър.

— Да, но все пак не ми се ще онези приятелчета от криминалния отдел да се ровят в досието ми. Тия приказки за Меркерс или къде беше там са празни дрънканици, но има едно-две други неща, за които могат да се хванат. — Той ми се ухили. Усмивката му беше скована и сурова. — Никой не е безгрешен — добави той.

— Разбира се.

— Е, добре, мистър Лукас — каза Багър, като се отпусна удобно на стола си. — Ще ви разкажа за сенатора Еймс, но боя се, че ви очаква разочарование.

— Ще се опитам да го преживея.

Багър се отпусна назад в стола и събра пръсти, които образуваха шпил под брадичката му. Изглеждаше донякъде така, както се надявах, че би изглеждал ректорът на моя въображаем университет.

— Няма никакъв подкуп от петдесет хиляди долара — рече той.

— Казах ви, че искам истината.

— Ще я научиш, остави ни да се изкажем — обади се Кътър.

— Вярно е, че бяхме изтеглили от банката петдесет хиляди, за да си купим послушен сенатор — каза Багър. — Но не сме толкова наивни, че да дадем тези същите пари на нашия… е, мисля, че мога да го нарека нашия продажник.

— Хубава думичка — рекох аз.

— Ако беше ги поискал в брой, щяхме да му ги доставим в такива банкноти, че да не могат да се проследят. Или пък можехме да му уредим банков заем. Негарантиран заем, чието погасяване би могъл да прекрати след двегодишно плащане на лихви. Без да пострада неговата кредитоспособност. Можехме също така да направим дарение от петдесет хиляди долара за любимото му благотворително заведение… или за фонда на предизборната му кампания. Стига човек да не е съвсем зелен в тази работа, е… разбираш какво искам да кажа.

— Мисля, че разбирам — отвърнах аз. — Все пак няма никакво обяснение за двете хиляди долара в стодоларови банкноти, които са били проследени от вашата сметка до неговата сметка. Когато Сайз разгласи новината, вие заявихте, че било личен заем. Естествено никой не ви повярва. Всички смятаха, че сенаторът е използвал двете хиляди, за да закръгли банковата си сметка, а останалата част от петдесетте хиляди си е скътал в личния банков сейф или е скрил под дюшека.

Багър въздъхна. Това бе дълга, търпелива въздишка.

— Наистина беше личен заем — рече той. — Срещнахме се с него в кабинета му една събота сутрин. Същата вечер трябваше да говори в Лос Анжелис. Тогава разбра, че си е забравил портфейла и билета за самолета — това стана, след като вече се беше съгласил да произнесе онази реч. Поне така каза — че ги е забравил. Попита ни дали не разполагаме с някакви пари — колкото да си плати билета и да си покрие разноските. Носех у себе си петдесетте хиляди, така че му дадох две хиляди назаем.

— Той защо не се върна вкъщи да си вземе билета и портфейла? — попитах аз.

— Знаеш ли къде живееше тогава?

— В Мериланд, залива Чесапийк.

— Самолетът излиташе от Дълес. Трябваше да пропътува целия път до Мериланд и после — обратно до Вирджиния, за да хване самолета. Нямаше да му стигне времето.

— Но не е похарчил двете хиляди — казах аз. — Вложил ги е в банковата си сметка.

— Той не държа и речта в Калифорния — намеси се Кътър. — Отложи я в последния момент.

Неволно поклатих глава.

— Постъпил е като глупак — подхвърлих аз.

— Сякаш е искал да го хванат — каза Багър.

— И това е възможно — рекох аз, — макар че едва ли. Е, добре, има сто американски сенатори. Защо избрахте точно него?

— Не сме го избирали — каза Багър. — Има най-малко четирима сенатори, без да споменавам имена, които за петдесет хиляди долара са готови да ти направят салтомортале. Поне един от тях е в Сената само заради парите, които може да изкара, и вече е натрупал страшно много. Бяхме намислили да отидем при някого от тях — не бяхме решили при кого точно — когато научихме за сенатора Еймс.