Джеймс Чейс - Не я дразни

Остави колата в гаража и пое по стъпалата. Хинкъл отвори вратата и я изчака да влезе.

— Какъв беше този полицай тук? — рязко го попита тя.

— Забравил съм да направя регистрация на престоя ни в общината, госпожо — безстрастно й съобщи Хинкъл. — Но вече всичко е наред. Добре ли прекарахте деня?

— Да — кимна тя и се насочи към хола. — Обявих вилата за продажба. Ще заминем за Парадайс сити в момента, в който се върне господин Гренвил. Искам вие да останете тук за известно време. Ще се отървете от обзавеждането и ще контролирате сделката… Ще го сторите ли?

— Разбира се, госпожо.

— О, Хинкъл! — усмихна му се тя. — Толкова съм сигурна с вас! Когато продадете имота, веднага ще се завърнете у дома, нали? Искам вие да се погрижите за сватбената церемония!

— На вашите услуги, госпожо.

Тя забеляза тъжния му поглед и изпита внезапно безпокойство.

— Нали всичко ще бъде наред, Хинкъл?

— Да се надяваме, госпожо — склони глава икономът. — Желаете ли нещо?

Тя хвърли кратък поглед към часовника над камината. Беше девет и четвърт, до появата на Арчър оставаха около четиринадесет часа.

— Не, мисля да си легна — отвърна тя и вдигна глава към лицето му: — Бъдете търпелив с мен, Хинкъл. Все за него си мисля… Къде го държат, как се отнасят с него…

— Разбирам, госпожо.

Тя леко го докосна по рамото.

— Просто не зная какво бих сторила без вас, Хинкъл!

Обърна му гръб и се насочи към спалнята си. Хинкъл залости вратата, спусна жалузите на прозорците и тръгна към своята стая. На леглото му беше оставен дебелият плик, който му донесе преди малко униформеният полицай.

Икономът си сложи очилата, разкъса плика и започна да чете материалите, които му беше изпратил Жан Фукон.

Когато Хинкъл се появи със своята количка, Хелга вече беше будна. Трите приспивателни й помогнаха да прекара нощта сравнително спокойно, събуди се някъде около седем и половина и всичко изглеждаше наред. Арчър ще дойде и тя в негово присъствие ще телефонира на банката си. Ще им нареди да прехвърлят два милиона долара по сметката, която той трябва да даде, и някъде следобед всичко ще бъде свършено. Уверил се, че парите са преведени, онзи мошеник ще даде сигнал на мафиотите да освободят Крис. Остана в леглото, потънала в розови мечти. Мислеше само за Крис, почти физически усещаше ръцете му около тялото си. Кошмарът ще остане само спомен, двамата с него ще отлетят за Парадайс сити и всичко ще бъде забравено!

— Надявам се, че спахте добре, госпожо — обади се Хинкъл, докато наливаше кафето.

— Благодарение на хапчетата, Хинкъл — усмихна му се тя. — Довечера той ще бъде тук! Искам да ми опаковате багажа, утре отлитаме за Парадайс сити!

— По-добре да изчакаме посещението на господин Арчър, госпожо — отвърна Хинкъл. — Следобед ще имам достатъчно време за нещата ви…

— Всичко ще бъде наред! — остро го погледна тя. — Парите са готови и довечера господин Гренвил ще бъде свободен!

— Сега ли да ви приготвя ваната, госпожо? Или предпочитате да полежите още малко…

— Сега.

Загриженото лице на Хинкъл я накара да потръпне от тревога. Той се насочи към банята, завъртя крановете и тръгна да си излиза.

— Какво има, Хинкъл? — изпитателно го погледна тя. — Имам чувството, че криете нещо от мен!

— Моля да ме извините, госпожо — спокойно отвърна икономът. — Чака ме много работа — после се обърна и напусна спалнята.

Хелга се намръщи. Има моменти, в които Хинкъл е направо нетърпим! Дали нещо не е наред? Стана и влезе в банята. ЖЕНА, ИЗПРАВЕНА ПРЕД СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ, ГИ РЕШАВА НАЙ-ДОБРЕ, КОГАТО ИЗГЛЕЖДА ДОБРЕ… Нещо такова беше казал икономът, нали? Облече костюмчето си с цвят на узряла праскова, кимна одобрително на образа си в огледалото и тръгна към терасата.

Часът беше 9.45. Още два часа!

Седна и подложи лицето си на топлите слънчеви лъчи. До стола й изведнъж изникна Хинкъл и тя с изненада отбеляза, че е свалил обичайната си бяла престилка. На нейно място беше облякъл тъмносин костюм и строга сива вратовръзка. В ръцете си държеше голям оранжев плик.

— Госпожо Ролф — тихо, но отчетливо промълви той, — искам да си поговоря с вас. Не като прислужник, а като човек, който ви желае доброто. И който, ако позволите… изпитва приятелски чувства към вас…

— Какво има? — втренчено го изгледа Хелга. — Защо сте облечен по такъв начин?

— В случай, че намерите за неприемливо това, което ще ви кажа, аз възнамерявам веднага да напусна — отвърна Хинкъл. После придърпа съседния стол и се отпусна върху него, без да поиска разрешение. Никога не беше си позволявал подобно поведение и Хелга смаяно го гледаше.