Джеймс Чейс - Не я дразни

Очевидно развълнуван, Хинкъл бавно вдигна глава:

— Ще бъда щастлив да ви служа, госпожо — промълви той. — До края на живота си, ако вие го искате… Говорим откровено, затова ще призная, че изпитвам искрено възхищение към вас. И го изпитвам отдавна, още от годините, в които бях на разположение на господин Ролф. Вие сте забележителна жена, вие притежавате нещо, което винаги съм поставял на най-висок пиедестал. И това нещо е куражът, госпожо… — замълча за момент, после я погледна право в очите: — Именно от кураж ще имате нужда в този момент! — после леко се поклони и се насочи към вратата: — Ще ме извините, но трябва да се погрижа за някои неща…

Обзета от чувство на дълбока самота, Хелга излезе на терасата и отправи поглед към водите на езерото, облени от лунната светлина. Помисли си за Крис, нощта и денят след нея й се сториха нетърпимо дълги.

Кураж?

Какво искаше да каже Хинкъл?

Приспивателните тази нощ бяха три и тя с благодарност се отпусна в лепкавите вълни на съня.

Точно в осем и половина Хинкъл почука на вратата на спалнята и вкара вътре количката със закуската. Леко замаяна от силната доза приспивателни, Хелга бавно се намести върху възглавниците.

— Сигурно сте спала дълбоко, госпожо — отбеляза Хинкъл, докато наливаше кафето.

— Взех три приспивателни — обясни му тя.

Той й подаде чашата и отстъпи крачка назад.

— Денят ще бъде тежък за вас, госпожо. Доколкото разбрах, господин Арчър ще се обади едва утре сутринта…

Хелга само кимна с глава.

— Предлагам да потърсите някакви развлечения. Когато човек седи и чака, времето се точи много бавно…

— Ще се оправя — тръсна глава Хелга. — Ще поседя на терасата, имам да мисля за много неща…

— Точно това не бива да правите, госпожо! — твърдо рече Хинкъл. — Предлагам да отскочите до Комо, да поразгледате магазините и да обядвате там. Седенето на терасата само ще увеличи напрежението ви.

Прав беше, разбира се. До появата на Арчър имаше цели тридесет и шест часа, тя можеше само да седи и да си хапе нервите. С нищо не би могла да помогне и на Крис…

— Добре, Хинкъл — погледна го тя, — ще отида до Комо.

Не можеше да знае, че Хинкъл с нетърпение очаква телефонното обаждане на Жан Фукон и никак не държи да разговаря с него в присъствието на господарката си.

Някъде около единадесет, бледа и уморена, Хелга най-сетне се качи в колата и потегли надолу по пътя. Хинкъл изпусна една дълбока въздишка на облекчение. После започна да се разхожда напред-назад по терасата, час по час хвърляше нетърпелив поглед на часовника си.

Телефонното позвъняване дойде чак в единадесет и половина. Хинкъл беше приключил с работата си, дори успя да похапне и един сандвич. Когато апаратът започна да звъни, той скочи на крака и се завтече към хола.

Хелга с мъка си пробиваше път в оживеното движение по централните улици на Комо. Най-сетне видя едно свободно място и ловко паркира ролса. Тръгна да се разхожда, очите й механично се спираха по богатите витрини, но нищо не виждаха. Мислеше за Крис. Какво ли прави сега? Дали онези бандити му дават храна? Утре парите ще я чакат. Ще ги даде на оная свиня Арчър и до вечерта Крис вероятно ще бъде свободен… Представи си каква нощ ги очаква и тялото й потръпна от внезапна възбуда. Отново ще бъдат заедно! Какво са два милиона в сравнение с тази радостна възбуда? Нищо, абсолютно нищо! Тя обича този мъж! Господи, колко много го обича! Веднага ще заминат за Парадайс сити и там ще се оженят. На душата й стана леко, беше сигурна, че е успяла да постигне разбирателство с Хинкъл. А вила „Хелиос“ ще бъде обявена за продан. Прекалено много станаха неприятните й преживелици в нея! Вече никога не би могла да живее тук. Обядва и подкара колата обратно към Лугано. Малко след като влезе в града, пред очите й се появи рекламата на някаква агенция за недвижими имоти. Отби колата и спря, просто за да убие малко време. В кантората се срещна лично със собственика на агенцията — сдържан и добре облечен швейцарец, който я увери, че може да продаде вилата без никакви проблеми. Имал богат клиент, който търсел нещо подобно, а исканата от нея цена била съвсем разумна… Без капка съжаление в душата Хелга го упълномощи да сключи сделката и обеща да опразни вилата в двуседмичен срок.

После се отби в хотел „Еден“, хапна един стек на скара и потегли нагоре към Кастаньола.

Малко преди портала на вилата си с изненада видя, че насреща й се спуска полицай на мотоциклет, с кафява униформа и бяла каска на главата. Той я подмина, каската му проблесна на лунната светлина.