Джеймс Чейс - Не я дразни

— Настанявай се — махна американецът по посока на тясната дневна. — Какви работи?

Бърни се огледа, избра си един по-солиден стол и седна.

— Господин Гренвил беше отвлечен — обяви той.

Макар да беше сигурен, че го очакват неприятности, Арчър неволно потръпна.

— Отвлечен ли? — прошепна той. — От кого?

— От мен — съобщи му със самодоволна усмивка Бърни. — Ти си аматьор, Арчър. Фалшивото отвличане беше една глупава идея от твоя страна. Сега операцията поемам аз. За да си получи Гренвил обратно, оная мадама Ролф ще трябва да плати десет милиона долара! На вас с Гренвил съм готов да отпусна по половин милион, стига да се навиете да ми сътрудничите. Но останалите мангизи са за мен! Ти ще бъдеш посредникът. Ще идеш при мадамата и ще й обясниш, че трябва да изкиха не два, а десет милиона долара!

— Няма да плати! — поклати глава Арчър, все още в плен на изненадата.

— Тогава ще й занесеш едното ухо на Гренвил!

Тялото на Арчър изведнъж омекна и той беше принуден да се тръшне в най-близкия стол.

— Играта свърши, Арчър — хладно го уведоми брадатият италианец. — Гренвил е в мои ръце. Ще й пратя ухото му, а ако продължава да се колебае, мадамата ще започне да получава и пръстите му… Един по един, нали разбираш? Говоря сериозно, Арчър. Можеш да забравиш детските си номера с доматения сос…

Арчър потръпна от ужас, после се стегна и вдигна глава.

— Оправяй се сам — решително рече той. — Аз се оттеглям! Не искам да имам нищо общо с тая работа!

Бърни се засмя.

— Не става, приятел — поклати глава той. — Ще правиш точно това, което ти наредя! — сакото му леко се разтвори, в ръката му се появи тежък лугер със завинтен на дулото заглушител. — Можеш да бъдеш сигурен, че ще те гръмна! Тоя пищов не вдига шум, кой знае кога ще те открият… Вероятно ще бъдеш доста вмирисан… Полицията никога няма да разбере кой те е гръмнал и защо… Това е положението. Или приемаш ролята на посредник, или си труп!

Очите на Арчър не можеха да се отделят от зейналата в гърдите му цев.

— Добре… — кимна той, в гласа му се долови нестабилност. — Ще правя това, което поискаш…

Бърни се усмихна, оръжието изчезна под дрехата му.

— Това вече е разумна приказка — похвали го той. Помълча за момент, после премина на същината на въпроса: — Доколкото разбирам, ти си отпуснал три дни на мадамата, за да събере двата милиона. Нали така? Правилно си постъпил, нека се поизпържи малко в собственото си масло… Когато изтече този срок, ще идеш при нея и ще й кажеш, че разполага с още два дни, за да събере десет милиона. Ако откаже, ще й подариш едно от ушите на Гренвил!

В същия миг внезапно издрънча телефонът.

— Обади се — махна с ръка Бърни.

Арчър с олюляване се изправи и вдигна слушалката.

— Джак! — изкрещя в ухото му гласът на Гренвил. — Отвлякоха ме, Джак! Вината за това е твоя, направи нещо, за Бога! Искат да ми отрежат ухото, направи нещо, за да… — мембраната щракна и линията прекъсна. Здравата разтърсен, Арчър бавно остави слушалката.

— Това беше господин Гренвил, нали? — позаинтересува се Бърни. — Наредих да му позволят да ти се обади, просто за да не мислиш, че блъфирам… А сега слушай внимателно, Арчър. Вдругиден ще идеш при Ролф и ще й кажеш, че ако иска да си получи обратно момчето, ще трябва да плати десет милиона долара. В брой или в безименни акции. На теб оставям да избереш начина, по който ще я убедиш. Но гледай този начин да е наистина добър, иначе твоето приятелче ще се раздели с някои части от тялото си! — на устните на Бърни се появи усмивка: — Знаеш ли какво бих си помислил, ако бях на твое място, Арчър? Несъмнено щях да стигна до заключението, че аматьорският ми план е претърпял пълен провал, щях да забравя за Гренвил и щях да мисля единствено за собственото си спасение… А най-краткият път към него е бягството от Швейцария… Колкото по-далеч, толкова по-добре… — усмивката на италианеца се разшири, редките му зъби опасно проблеснаха: — Но това би бил погрешен начин на мислене, приятел! Погрешен и опасен! Аз не съм аматьор като теб, аз съм професионалист и разполагам с възможностите на своята организация. От този момент нататък ще бъдеш под постоянно наблюдение. Опиташ ли се да изчезнеш, положително ще станеш жертва на нелепа катастрофа… Не те искам мъртъв, Арчър… — мускулестата му ръка се протегна напред: — Дай ми паспорта си, ако обичаш. Просто за всеки случай. Може би все пак ще ти хрумне безумната мисъл за бягство…

Арчър не помръдна.