Джеймс Чейс - Не я дразни

— Махнете това нещо! — запелтечи объркано той. — Недейте… Не стреляйте!…

— Тръгвай, господин Гренвил — тихо процеди Сегети. — Ще се повозим на кола. Ти ще седнеш отпред, а аз — отзад. В момента, в който решиш да направиш някоя глупост, ще получиш едно тихо куршумче в гръбнака! — на устата му се появи заплашителна усмивка. — И знай, че никога не си хабя думите напразно!… Хайде, мърдай!

Разтърсен и с пресъхнала от уплаха уста, Гренвил покорно последва Белмонт към паркирания пред къщичката фолксваген. Сегети го държеше на мушката си. Пъхна се на задната седалка и му направи знак да сяда отпред. Белмонт седна зад волана.

— Къде ме водите? — дрезгаво попита Гренвил. — Какво искате от мен?

— Дръж си плювалника затворен, господин Гренвил — предупреди го Сегети. — И ще си останеш цял…

Поеха по крайбрежния булевард. Движението беше оживено, в един момент колата почти спря пред униформен полицай, който упътваше някакъв пешеходец. Гренвил го погледна с копнеж, но в този момент тихо се обади Сегети:

— Без глупави идеи, господин Гренвил.

Навлязоха в кръговото движение на Пиаца Гранде, свърнаха в една от страничните улички и Белмонт натисна спирачките.

— Много внимавай, като излизаш, господин Гренвил — предупреди го Сегети. — Имам славата на изключително точен стрелец.

Гренвил се поколеба само за миг. Обзет от паника, той се запита дали да не хукне по пустата уличка. После разбра, че няма нерви за подобно начинание, и покорно последва Белмонт, който отвори някаква висока дървена порта. Озоваха се в тясно и разхвърляно дворче. Сегети затръшна портата зад гърба си.

Поеха по посока на голяма постройка без прозорци, която наподобяваше хамбар. Във входа цареше полумрак, миришеше на сирене, зехтин и остри подправки. Белмонт пое нагоре по стръмните стълби. Сегети смушка Гренвил и му направи знак да следва дългокосия. Изкачиха един етаж и се озоваха в просторна стая. Мебелировката й се състоеше от легло, маса с няколко паянтови стола и малък радиоапарат. На един от столовете се беше разположил Бърни.

— О, господин Гренвил — стана на крака той. — Ние с вас не сме се срещали, но имаме общ познат — господин Арчър.

Гренвил изгледа брадатото лице на ниския и широкоплещест италианец по начина, по който би изгледал някой едър, космат паяк, незнайно как озовал се във ваната му. Бърни се усмихваше, но малките му безцветни очички, приличащи на две морски камъчета, накараха Гренвил да потръпне от ужас.

— Познавате Арчър? — учуди се той с внезапно одрезгавял глас.

— Разбира се. Моля, заповядайте, господин Гренвил. Искам да си поговорим.

Гренвил пристъпи напред с внезапно омекнали крака и тежко се отпусна в най-близкия стол. Сегети се изправи зад гърба му, а Белмонт зае обичайната си позиция при вратата.

— Не разбирам какво искате от мен — изпъшка умолително Гренвил.

— Ще ви обясня — върна се на мястото си Бърни. — Господин Арчър поиска от мен да му намеря двама надеждни мъже, с чиято помощ да осъществи някакво фалшиво отвличане. Господин Арчър каза, че става въпрос за малка шега, но аз откровено ви признавам, че не му повярвах, господин Гренвил. За моето недоверие значително допринесе и размерът на сумите, които предложи — петстотин франка на мен и осем хиляди на двамата господа. Доста голяма разлика, нали? — по лицето на Бърни се изписа крива усмивка. — А сега разбирам, че вие двамата с господин Арчър имате намерение да измъкнете два милиона долара от въпросната жена. Без помощта на мен и моите хора вие не бихте могли да поставите своите искания пред нея, затова искам да обсъдим наново размера на нашите хонорари.

— Можехте да обсъдите това направо с Арчър! — опита се да изглежда твърд Гренвил. — Защо беше необходимо да ме отмъквате по този начин?

— Добър въпрос — кимна Бърни. — Наистина, защо ви довлякохме насила тук? Отговорът е прост, господин Гренвил — вие сте отвлечен, но този път истински!

— Не разбирам — объркано промълви Гренвил и внезапно усети, че не му достига въздух.

— Господин Гренвил — изгледа го с нещо като съжаление Бърни, — вие с господин Арчър сте обикновени аматьори. Във вашата мрежа е попаднала жена, която струва някъде около осемдесет милиона долара. По вашите думи, вие сте забили в нея не кука, а цял харпун… — очите му се преместиха към Белмонт: — Така ли каза, Жак?

Белмонт само кимна с глава.

— Значи приемаме, че жената наистина е запленена от вас — разпери ръце Бърни. — За което ви моля да приемете моите най-искрени поздравления. Но само аматьори могат да поискат два милиона долара от човек, който струва повече от осемдесет! Разбирате ли какво имам предвид?