Джеймс Чейс - Не я дразни

— Наистина ли мислите така, Хинкъл? — замръзна Хелга. — Те не са го наранили, така ли?

— Положително, госпожо.

— Какви гадове! — стисна юмруци тя. — Но аз трябва да го измъкна от лапите им, Хинкъл! Аз…

— Бих искал да ви задам един въпрос, госпожо — твърдо я прекъсна Хинкъл.

— За Бога, няма ли най-сетне да зарежете този официален тон? — сопна му се Хелга. — Направо ще полудея от него! Казвайте!

Хинкъл отново кимна с одобрение. Това беше познатата Хелга Ролф, твърда и безкомпромисна. Истеричното създание си беше отишло.

— Как са проникнали във вилата двамата мъже, които отвлякоха господин Гренвил? — попита той.

— Това пък какво общо има, по дяволите! Те се втурнаха тук и го отвлякоха!

— Но как са влезли, госпожо? — държеше на своето Хинкъл.

Тя се втренчи в него, въздухът със свистене напусна гърдите й.

— През вратата, разбира се.

— Преди да се оттегля, аз лично заключих и залостих входната врата, госпожо.

— Сигурно този път сте забравили… — сви рамене Хелга.

— Лично я заключих и залостих, госпожо — повтори все така спокойно Хинкъл.

— Извинявам се — погледна го Хелга. — Просто съм безкрайно разтревожена…

— Съвсем разбираемо, госпожо — кимна икономът. — Но тези мъже са проникнали тук именно през входната врата. Помните ли дали господин Гренвил не е отскочил случайно до тоалетната в антрето?

Очите на Хелга се разшириха.

— Да, но…

— Тогава именно той е отключил входната врата и е дръпнал резето, госпожо — ледено заключи Хинкъл. — Няма кой друг да го е сторил.

— Нима се осмелявате да твърдите, че господин Гренвил е организирал собственото си отвличане?! — почти изкрещя Хелга.

— Тези снимки са фалшификати, госпожо. А господин Гренвил е единственият човек, който би могъл да отключи входната врата — невъзмутимо отвърна Хинкъл. — Изводите са съвсем очевидни.

— Не! — изкрещя извън себе си Хелга. — Той ме обича! Той никога не би постъпил така! — стиснала ръцете си в юмруци, тя бясно забарабани по масата. — Не искам да ви слушам! Зная, че го мразите! Но аз го обичам и не искам да слушам! Не искам!

— Преди да ви оставя насаме с господин Арчър, аз си позволих да включа магнетофона, госпожо — все така невъзмутимо продължи Хинкъл. — Сега разполагаме със запис на вашия разговор. Записах и номера на колата му. Мисля, че вече имаме достатъчно основания да се обърнем към полицията.

— Полицията ли? Не! Крис е в ръцете на мафията! Те заплашват, че ще му отрежат ухото, ако аз забавя плащането. — Хелга скочи на крака и впи безумен поглед в лицето на иконома. — Какво значат парите? Не ми пука за никакви пари, искам си Крис! Ще им платя и няма изобщо да слушам гадните ви инсинуации! Вие го мразите и нарочно говорите по този начин. Дръжте се настрана! Аз ще си го върна, независимо от цената!

След тези думи тя изтича по стълбите и затръшна вратата на спалнята зад гърба си.

Хинкъл дълго остана неподвижен, с намръщено лице. После излезе на терасата и отправи взор към блестящото далеч долу езеро. Умът му напрегнато работеше.

Арчър се намести на седалката на мерцедеса и изви волана по посока на Казарет. Трябваше да се спусне до езерото и оттам щеше да хване крайбрежния път за Парадизо.

Беше изключително доволен от себе си. Този път не само заби ножа в гърба на оная кучка, но и завъртя острието! Жалко, че не видя мутрата й при разглеждането на снимките! Но добре си представяше какво е било впечатлението й от тях. Любимият й лежи облян в кръв! Господи, това положително е разбило сърцето й! Вече беше напълно сигурен, че няма да има проблеми и Хелга ще плати исканата сума.

Един милион долара, въздъхна той и лицето му грейна в усмивка. След три дни ще имам възможност да си купя толкова костюми, колкото душата ми иска! Ще си ходя веднъж седмично на бръснар и бързо ще забравя как съм се подстригвал сам. Отново ще се храня в най-добрите ресторанти и ще отсядам в скъпи хотели! А оная кучка не заслужава никаква милост! Ох, колко е сладко отмъщението!

Идеята му да представи Гренвил като жертва на мафията беше наистина блестяща! Колко ли ще се смее, като му разкажа, помисли си той, после изведнъж се намръщи. Гренвил трябва да се укрива до получаването на откупа. Но една бутилка шампанско все пак могат да си позволят… Да, точно така, кимна Арчър. Бутилка шампанско и нищо повече. Гренвил ще разбере…

Намери свободно място за паркиране, след като доста пообикаля из задръстените улици на Лугано. Влезе в универсалния магазин „Инно“, купи две бутилки шампанско и се зае да избира различни готови ордьоври и сухи сирена. Ще разкаже на Гренвил за безупречно проведената операция, а после ще я отпразнуват…