Джеймс Чейс - Не я дразни

— Тя ще ме приеме, Хинкъл. Просто й кажете, че защитавам интересите на господин Гренвил.

Хинкъл продължително го изгледа, Арчър победоносно се усмихваше.

— Моля да почакате малко — промълви накрая той, огледа с презрение износените дрехи на посетителя и затвори вратата под носа му.

Хелга го посрещна с разширени от нетърпение очи.

— Господин Арчър желае да ви види, госпожо.

— Кой? — вдигна вежди тя.

— Господин Джак Арчър.

— Арчър ли? — попита Хелга и очите й опасно проблеснаха. — Как смее да се появява тук? Изгонете го! Не желая този човек в дома си!

— Предлагам да го приемете, госпожо — спокойно подхвърли Хинкъл. — Каза, че защитава интересите на господин Гренвил.

Шокът я накара да стисне клепачи. После въздъхна и се овладя.

— Той ли е организирал всичко това?

— Не зная, госпожо, но по всичко личи, че е именно така.

Стоманената й воля бавно взе връх. Тя стана и се насочи към дневната, в съзнанието й проблеснаха спомените от онези ужасни дни. Видя Джак Арчър, затворен в мазето на вилата, видя го и свободен, сигурен в победата си… Но тя го беше надхитрила именно тогава, именно когато той вече тържествуваше… С Арчър се познаваше вече от двадесет години. Бяха работили заедно във фирмата на баща й, бяха и любовници… Именно Джак Арчър й внуши идеята да се омъжи за Хърман Ролф и за награда получи възможност да оперира с капиталите му в Швейцария. Именно той беше откраднал два милиона долара от тези пари и ги беше изгубил в някаква глупава спекулация. А после се опита да я шантажира, но тя не поддаде. Тогава го победих, нищо няма да ми струва да го сторя отново, решително стисна устни тя.

— Изпратете го тук, Хинкъл — рече. — Ще го приема насаме.

— Много добре, госпожо.

Хинкъл тръгна към вратата. Минавайки покрай хай-фи системата, ръката му се плъзна надолу. Меко щракна бутон, един от клавишите остана натиснат.

Арчър се появи в дневната, от цялата му фигура се излъчваше сърдечна самоувереност.

— Скъпа Хелга, колко се радвам да те видя! — извика с мелодичния си баритон той. — Отдавна не сме се срещали, нали?

Хинкъл тихо затвори вратата.

Изправена до прозореца, Хелга хладно огледа неканения гост, на устата й се появи иронична усмивка.

— Аха, веднага забеляза промяната у мен — промърмори Арчър, все така широко усмихнат. — В момента все още съм в плен на отлива, но вълните на прилива вече се виждат на хоризонта… — отпусна се в едно кресло, без да чака покана, и кръстоса дебелите си бутове. — А ти изглеждаш все така впечатляващо, Хелга — похвали я той. — Наистина не разбирам как го постигаш на твоята възраст… Предполагам, че всичко се дължи на парите. Козметици, фризьори, масажисти… А и дрехите, разбира се… — от гърдите му се откъсна горчив смях. — Дори аз бих изглеждал добре, ако разполагах с малко пари. Но ти ме натика в дълбока дупка, Хелга… В една наистина ужасно дълбока дупка!

— Какво искаш? — хладно попита тя.

— Какво искам ли? — изгледа я с престорено недоумение той. — Да речем, че искам реванш… Все още помня отлично всичко, Хелга. Колко време измина оттогава? Десетина месеца, нали? Ти каза, че държиш каре аса, помниш ли? Е, добре, картите са раздадени отново и този път четирите аса са у мен! — изгледа я в очакване, но тя запази мълчание. Арчър сви рамене и продължи: — Отдавна мечтая за този миг, Хелга. Да ти поднеса горчивата чаша и ти да я изпиеш до дъно. Както аз я изпих навремето… Е, бих казал, че питието, което ти поднасям, е по-скоро оцет, отколкото горчилка… — от гърдите му се откъсна саркастичен смях.

Макар и опитен юрист по международно право, бащата на Хелга обичаше да се придържа към стари клишета и често й повтаряше: „ВИНАГИ ЩЕ ВЗЕМЕШ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ВЛОЖИШ… НАПАДЕНИЕТО Е НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА“. Хелга добре беше запомнила думите му, нерядко ги прилагаше и на практика. Веднъж, изправена пред труден за решаване проблем, тя беше поискала съвета му. И го получи: „КОГАТО СИ ПРИТИСНАТА В ЪГЪЛА, ОСТАВИ ИНИЦИАТИВАТА У ПРОТИВНИКА. НАКАРАЙ ГО ДА ГОВОРИ, ТАКА НАЙ-ДОБРЕ ЩЕ ОПОЗНАЕШ ВРАГА. СЛУШАЙ ГО ВНИМАТЕЛНО И ПОЛОЖИТЕЛНО ЩЕ ОТКРИЕШ СЛАБОТО МУ МЯСТО“.

ОПОЗНАЙ ВРАГА!

Това беше най-добрият съвет на баща й и Хелга винаги се беше придържала към него.

Настъпи малка пауза, после Арчър вдигна глава и попита:

— Нищо ли няма да кажеш?

— Слушам — поклати глава Хелга.

— Ти винаги си била добър слушател — кимна Арчър. — И отличен блъфьор. Но този път няма мърдане, Хелга. Карето аса наистина е у мен!