Джеймс Чейс - Не я дразни

— Добре — горчиво въздъхна той. — Явно не ми вярваш, значи имаш свое предложение…

— Не го приемай като лична обида, Джак — успокоително промърмори Гренвил. — Честно ти казвам, че когато става въпрос за два милиона долара, не вярвам на никого! Предполагам, че и ти би постъпил така. Отсега нататък, след срещата ти с нея и уреждането на подробностите по плащането, ние с теб ставаме неразделни. Ще дойда с теб в банката, ще изчакам трансфера на сумата и ще прехвърля своя дял по сметка, която ще открия пак там… Някакви възражения?

— Никакви — сви рамене Арчър. — След като искаш така, така ще бъде.

— Искам го!

— Считай въпроса за приключен — отвърна Арчър. — Хелга очевидно ще трябва да продаде малко ценни книжа, за да бъде в състояние да събере парите. Ще й дам три дни и нито минута повече. През това време ние с теб ще останем тук. Не забравяй, че ти трябва да се криеш, Крис. Хладилникът е пълен, къщата не е кой знае каква, но ще ни свърши работа…

— Все някак ще оцелея — промърмори Гренвил и довърши уискито си.

— А сега трябва да свърша още една работа — рече Арчър и извади от чекмеджето на бюфета една фотокамера „Полароид“, която беше купил на път за селцето.

— Това пък за какво ти е? — равнодушно попита англичанинът.

— Ще изфабрикувам малко доказателства — ухили се Арчър. — Виж още какво съм купил… — от чекмеджето се появи шишенце кетчъп.

— Пресвети Боже! — възкликна Гренвил. — Да не си превъртял?

— Ни най-малко, мой скъпи Крис! — все така широко ухилен, Арчър размаха шишенцето пред очите му. — Тази малка бутилка доматен сос струва точно два милиона долара!

Белмонт пристъпи от крак на крак и любопитно надникна през открехнатата врата.

— Малко ще те пооплескаме, Крис — продължаваше Арчър. — Но за такава бала мангизи ще трябва да го изтърпиш. Сега ще намажа лицето ти със соса, после ще се проснеш на пода да ти направя няколко снимки… Мога да те уверя, че когато ги покажа на Хелга, тя няма да се колебае. Познавам я добре. Ще плати, просто защото органически не понася насилието!

Гренвил отметна глава и гръмогласно се разсмя.

— Чудесна идея! — извика той. — Хайде, почвай!

Белмонт реши, че е чул достатъчно, безшумно се измъкна от вилата и се затича обратно към фолксвагена. Шмугна се на седалката и Сегети даде газ. Малката кола бързо изчезна по посока на града.

Лъки Белини притежаваше малко магазинче за италиански стоки, разположено на една от тесните улички зад Пиаца Гранде в Лугано. Живееше над магазинчето заедно с тлъстата си съпруга Мария. Имаше осем деца, които отдавна се бяха пръснали по света и въртяха свой собствен бизнес. Лъки тъгуваше за тях, просто защото беше човек на семейството. Малко преди да го напусне и последният му син, Лъки успя да купи малкия терен зад магазинчето и върху него построи нелош склад. Над склада иззида широка стая, която обзаведе с легло, маса и няколко дървени стола. В единия ъгъл монтира душ и тоалетна. Стаята беше специално построена за същия този син, който имаше амбицията да стане барабанист в някой поп състав. А Лъки полудяваше от непрестанното му чукане.

Именно в тази стая беше настанен Бърни. Някога, преди повече от петнадесет години, Лъки беше един от авторитетните кръстници на неаполитанската мафия. Сега беше на седемдесет и четири и отдавна се радваше на тих и спокоен живот. Но който веднъж е станал кръстник, остава такъв до края на живота си. Той знаеше, че Бърни поддържа тесни връзки с неговите някогашни момчета от Неапол и беше готов да му помогне с каквото може.

— Разкажи ми нещо за тази мадама Ролф — рече Бърни и хвърли бегъл поглед на часовника си. Беше 23.00. Сегети и Белмонт вече действаха. — Тя доста ме интересува…

Лъки винаги беше добре осведомен. Започна да говори, без да се запъне нито веднъж. Хелга Ролф наследила милионите на стареца и в момента била най-важната фигура в международния електронен концерн „Ролф Електроникс“. Личният й капитал възлизал на шестдесет до осемдесет милиона долара. Страшно много си падала по мъжете и от време на време си позволявала здраво чукане с някой келнер или барман. Проявявала особено предпочитание към италианците.

— Откакто Ролф умря не съм чувал нищо за нея — продължи Лъки. — В момента е довела на гости някакъв лъскав тип, който се представя под името Кристофър Гренвил. И двамата са във вила „Хелиос“.

— Кой е тоя лъскач?

— Гренвил ли? Англичанин, който се прави на богат джентълмен, но по всяка вероятност това е само фасада. Нямам информация за него, научих само, че известно време е живял в Германия…