Джеймс Чейс - Не я дразни

— В десет без четвърт.

— Значи имаме време — усмихна се тя и сложи ръка върху неговата. — Вече си добре, нали, скъпи?

— Добре съм — отвърна той. — И след филма имам намерение да ти го докажа!

— Толкова съм щастлива с теб, скъпи! — промълви тя и очите й блеснаха. — Нямаш представа какво означаваш за мен!

Още час и четиридесет и пет минути, напомни си Гренвил с някакво неясно чувство за вина. Хинкъл привършваше разчистването на кухнята, до ушите им долиташе тихото потракване на посудата. Луната се отразяваше в спокойните води на езерото, острите планински върхове релефно се очертаваха на фона на обсипаното с ярки звезди небе, въздухът беше наситен с аромата на цветя. Вечерта беше наистина романтична.

Гренвил продължаваше да се ослушва. Ясно долови как Хинкъл затваря вратата на кухнята и стъпките му се отдалечават по посока на сервизните помещения.

— Хайде да гледаме филма — въздъхна Хелга и двамата се насочиха към дневната.

Гренвил включи телевизора и тръгна към тоалетната в антрето.

— Ей сега ще се върна.

За броени секунди издърпа резето на входната врата, превъртя бравата и откачи предпазната верига. После влезе в тоалетната и натисна сифона. Погледна часовника си. Още един час!

Върна се при Хелга, отпусна се на дивана и впери невиждащ поглед в екрана. Не можеше да мисли за нищо. Знаеше само, че след по-малко от час в живота му ще настъпи коренна промяна!

За щастие филмът се оказа интересен и Хелга не отделяше очи от екрана на телевизора. Беше съвършено отпусната, ръката й си играеше с пръстите на Гренвил, просторното помещение тънеше в полумрак, осветено от меката светлина на малък лампион.

Над камината имаше часовник с осветени цифри и Гренвил не можеше да откъсне поглед от него.

Точно в 23.00 вратата отхвръкна назад и в дневната се втурнаха двама маскирани мъже с пистолети в ръце.

Арчър погледна часовника си. Беше точно 23.00. Сегети и Белмонт вече влизат във вилата.

Двамата се бяха появили в дървената къщичка точно навреме, в 22.15. Измъкнаха от куфарите си две черни качулки и ги показаха на Арчър. Същото сториха и с пистолетите. Арчър познаваше различните типове оръжия още от казармата и затова не му беше трудно да провери дали магазините са празни. Отново подчерта, че не желае никакво насилие.

— Възникне ли подобна опасност, прекратявате операцията! — заповяда той. — Пак ще ви бъде платено. Ясно ли е?

Сегети кимна и каза своето „няма проблеми“.

— Ще докарате приятеля ми направо тук — продължи Арчър. — Не бързайте, за да не ви спре пътната полиция.

Двамата тръгнаха, а Арчър започна да крачи напред-назад из тясното холче, като час по час поглеждаше часовника си. Ако всичко мине добре, те трябва да се появят заедно с Гренвил някъде около 11.30. Но само ако всичко мине добре…

Куфарът му беше затворен и изправен до вратата. Беше готов да излети в момента, в който усети, че нещо не е наред. Когато човек има работа с жена като Хелга, той трябва да има едно наум. Дори да беше сигурен, че Гренвил е успял да я оплете в своята мрежа, той знаеше колко твърда може да бъде тя и никога не го забравяше.

Спомни си как преди години се беше опитал да я изнуди, а тя го затвори в мазето на вилата. Дори когато беше убеден, че е успял да я надиграе, тя отвърна с изненадващ ход и оттогава насам Джак Арчър се беше превърнал в дребен мошеник, готов на всичко, за да изкара някой долар…

Лицето му окаменя. Ще се обади на Хелга едва когато Гренвил бъде тук и в успеха на операцията няма никакви съмнения. Това ще бъде мигът на триумф, мигът на отмъщението за всичко, което беше изстрадал заради тази жена.

Часовникът му показваше 23.20. Ако всичко е протекло нормално, тримата вече би трябвало да са потеглили насам… После си спомни за Хинкъл и сърцето му потръпна от безпокойство. Беше го виждал няколко пъти, още като прислужник на Хърман Ролф. Не го хареса, но чувствата им бяха взаимни. Инстинктивно беше усетил, че под безобидната външност на иконома се крие човек със стоманена воля — от същия вид на тази, която притежаваше Хелга. Именно това беше причината, поради която Хинкъл изпитваше истинско възхищение от съпругата на Ролф. Двамата си бяха лика-прилика.

Стори му се, че навън избръмча автомобилен мотор. Арчър пристъпи към вратата и рязко я отвори. Видя светлината на автомобилни фарове, но колата подмина. Вечерта беше топла, луната заливаше всичко наоколо с ослепителните си лъчи. Неволно ускорил дишането си, Арчър остана навън с наострен слух. Минаха още няколко коли, после се появи мерцедесът. Колата спря пред вилата, а той шумно изпусна въздуха от гърдите си.