Джеймс Чейс - Не я дразни

— Ще оцелея — леко изпъшка той и се тръшна на съседния стол. — Дали Хинкъл ще ми направи едно кафе?

— Разбира се, скъпи — отвърна Хелга и натисна звънеца на масата. — Не ти ли олекна мъничко?

— Доста ме поразтърси — въздъхна той и я дари с усмивката си на смелчак. — Странно, защото от месеци не бях имал никакви пристъпи…

На вратата се изправи Хинкъл.

— Кафе, ако обичате — нареди му Хелга. — Господин Гренвил вече се чувства по-добре… — хвърли един поглед към Крис и попита: — Не искаш ли да хапнеш един омлет?

Гренвил би предпочел една хубава пържола, но кимна с глава и каза, че ще опита да се справи с омлета.

Хинкъл кимна и се отдалечи.

— Продължавай да работиш, Хелга — рече англичанинът, затвори очи и се облегна назад. — Аз ще си почивам край теб.

Хелга се поколеба, после отново разтвори папката. Затвори я, когато Хинкъл се появи с поднос, върху който имаше каничка кафе и апетитно димяща чиния с омлет.

— Благодаря — отвори очи Гренвил. — Това тук изглежда великолепно.

Хинкъл наклони глава и се оттегли.

— За бизнес можем да поговорим и утре — каза Хелга. — Сутринта проведох един дълъг разговор с Уинбърн. Най-сетне му е дошъл умът в главата и теренът ще бъде купен по цената, която предложихме ние…

— Много добре — рече Гренвил и лицето му се сбърчи в страдалческа гримаса. — В момента не съм в състояние да мисля, нека оставим нещата за утре… — наведе се напред и си напълни чашата с кафе. Утре ще бъда далеч, доволно си помисли той.

— Няма проблеми — отвърна Хелга и внимателно го изгледа: — Знаеш ли, бях убедена, че ти си последният човек на света, който би могъл да страда от мигрена…

— Получих я като наследство от баща си — излъга Гренвил. — Той беше истински страдалец — изпи кафето на две глътки и отново напълни чашата си. После се зае с омлета, който наистина се оказа превъзходен. — Хинкъл знае как се бърка омлет — призна на глас той.

— Само не казвай това пред него — предупреди го Хелга. — Той не бърка омлет, той ТВОРИ! Много те моля, Крис, дръж се добре с него! Трябва да ти призная, че никак не беше очарован, когато му съобщих за предстоящия ни брак!

— Не беше очарован ли? — вдигна вежди Гренвил. — Той е твой прислужник, ако правилно съм разбрал… На кого му пука дали е очарован, или не? Прислужници колкото щеш!

Хелга замръзна на мястото си, в очите й проблесна познатата метална нишка.

— Моля те, Крис! За Хинкъл трябва да се разберем веднъж завинаги! Той означава много за мен, единствено теб обичам повече от него!… Винаги ми е помагал в трудни минути, винаги е проявявал разбиране… — тя се овладя, на устните й се появи усмивка: — Не искам да ти прозвучи мелодраматично, но Хинкъл е част от живота ми и аз не бих го загубила срещу всичките съкровища на света!

Гренвил си даде сметка, че разговорът им взема опасна посока. Не че имаше някакво значение, но нямаше смисъл да я настройва срещу себе си.

— Извинявай — усмихна се той. — Наистина не си давах сметка колко много си привързана към него. Ще направя всичко възможно да ме приеме. Това ти го обещавам!

— Наистина съм привързана към него — сериозно отвърна Хелга. — Той е любезен, лоялен и абсолютно верен човек!

— Обещавам — повтори Гренвил и нежно докосна ръката й.

— Благодаря ти, Крис. Сигурна съм, че когато те опознае като мен, Хинкъл ще те дари със същите безупречни услуги, с които дарява и мен!

Господи, въздъхна вътрешно Гренвил. Толкова приказки за някакъв дебел и самодоволен иконом!

— Дано! — усмихна се очарователно той.

Малко след един по обед Хинкъл се появи на терасата със сребърен поднос, върху който имаше шейкър и две високи чаши. Гренвил с неудоволствие си спомни, че трябва да играе ролята на поразен от пристъп на мигрена човек и отказа мартинито с водка. После се извърна към иконома и възкликна:

— Никога през живота си не съм ял по-хубав омлет! Просто не мога да си представя как съумявате да го направите толкова лек и едновременно с това толкова вкусен!

— Радвам се, че сте доволен, сър — сковано отвърна Хинкъл и се обърна към господарката си: — За обед предлагам филе миньон със сос от гъби, госпожо. След което малко сирене „Бри“ от наистина великолепно качество…

— Чудесно — кимна Хелга и хвърли един въпросителен поглед към Гренвил: — Какво ще кажеш?

Гренвил се поколеба. Омлетът само беше раздразнил апетита му.

— Добре, ще се опитам да хапна малко — въздъхна той, ясно усетил неодобрителния поглед на иконома върху себе си. Изчака го да се отдалечи и подхвърли: — Не може да се каже, че е влюбен в мен, нали?