Джеймс Чейс - Не я дразни

— Трябва да му дадеш малко време, скъпи — отвърна Хелга и събра пръснатите по масата документи. — Ще ида да поплувам, а ти си почивай.

Гренвил копнееше за топлата вода на басейна, но знаеше, че не бива да проявява лекомислие. Зае се да брои часовете. Още само десет! Несъмнено ще бъдат ужасни, но след това ще бъде свободен, завинаги свободен! Запали цигара, отпусна се назад и затвори очи.

Обядваха под сянката на голям чадър, после Хелга настоя да го прати обратно в леглото. Той не се възпротиви и тръгна към спалнята, а Хелга разтвори папката си и придърпа телефона.

В четири и половина следобед Гренвил отново излезе на терасата. Хелга продължаваше да проучва документите пред себе си с молив в ръка.

— Ти май никога не почиваш! — рече той, искрено смаян от невероятната й работоспособност.

— Аз ръководя империя, която струва над един милиард долара, Крис — усмихна му се тя. — А ти ще станеш моята дясна ръка. Когато човек е на подобно място, той е обречен на работа… Можеш да позвъниш за чай, аз вече свърших…

Господи, ако се оженя за такова чудо, несъмнено ще се превърна в копче на калкулатор, мислено се ужаси Гренвил.

Вечерта премина в разговори. Хелга кроеше амбициозни планове за предстоящия меден месец. Дали ще му бъде приятно да предприемат пътешествие по крайбрежието на Флорида на борда на собствената й яхта? Гренвил приемаше всичко и доволно кимаше с глава. От свободата и богатството го деляха само няколко часа, нищо друго нямаше значение.

Хвърли един кратък поглед към обляната й от лунните лъчи стегната фигура и изведнъж почувства как сърцето му се свива. Хелга е наистина великолепна жена, призна пред себе си той. Ех, ако не беше толкова дяволски ефикасна, самоуверена и твърда като гранит! В момента, в който нещата излизаха от контрол, на лицето на тази жена се запечатваше такова решително изражение, че той цял потръпваше от уплаха! Не, въздъхна в себе си той. Никога не бих могъл да я подчиня на волята си. Винаги ще има инициативата… Въпреки това му стана тъжно. Хелга беше великолепна в леглото, притежаваше безупречна външност и струваше много милиони. Но беше прекалено силна за него и би го подчинила на волята си изцяло, особено след брака… А той искаше да бъде свободен, да разполага с достатъчно пари, за да сменя жените в леглото си, когато поиска. Това беше жизненото му кредо — стига усложнения, стига богати и сбръчкани бабички! Отново въздъхна и хвърли един нетърпелив поглед към часовника си.

На терасата се появи Хинкъл, в ръцете му имаше шейкър и две чаши. Този път Гренвил не успя да откаже, просто цялата му душа плачеше за едно добро питие.

— Вече се чувствам по-добре, Хинкъл! — съобщи с победоносна усмивка той. — Толкова добре, че като нищо бих хапнал един стек!

Доволна от хода на събитията, Хелга вдигна глава към лицето на стария иконом. И с учудване установи, че неодобрителното му изражение беше изчезнало.

— Разбира се, сър — отвърна Хинкъл. — Мога да ви предложа „Турнедо Росини“ и стек на капак…

Проклето враждебно копеле, не забеляза промяната Гренвил. Какво ми пука, по дяволите! Утре вече ще съм те забравил!

— Стек на капак ми звучи добре.

— За мен също, Хинкъл — вметна Хелга. — Без предястия. Дали би направил и два от твоите фантастични коктейла с шампанско?

— Разбира се, госпожо — отвърна Хинкъл и на лицето му се появи доволна усмивка.

— Не го впечатлявам кой знае колко, нали? — въздъхна Гренвил, след като икономът се оттегли.

— Имай търпение — успокои го Хелга. — Ще му трябва известно време…

— Разбира се — кимна той и стана на крака. — Ще ида да се преоблека.

Вечеряха, Хинкъл се оттегли в кухнята да приготви кафе.

Гренвил реши, че сега е моментът да се направи на загрижен.

— Защо не го пратим да си почива, Хелга? — попита той. — Цял ден е бил на крака, а вече не е толкова млад…

Хинкъл поднесе кафето и Хелга вдигна глава:

— За днес приключихме, Хинкъл — усмихна му се тя. — Както винаги, всичко беше великолепно. Можеш да идеш да почиваш, ще се оправим и сами…

— Разбира се, госпожо — отвърна икономът. — Господин Гренвил трябва да затвори френските прозорци и да спусне жалузите. Всичко останало е проверено — поклони се леко и, игнорирайки напълно Гренвил, добави: — Желая ви приятни сънища.

Най-накрая се отървах от тоя досадник, въздъхна вътрешно Гренвил.

— По телевизията има хубав филм — каза на глас той. — Искаш ли да го гледаме?

— Да, но нека останем още мъничко на въздух — кимна Хелга. — В колко часа започва?