Джеймс Чейс - Не я дразни

После в главата му се появи една мисъл, от която крайниците му бързо се вдървиха.

А мога ли да имам доверие на Арчър, запита се той. Какво всъщност знам за него? Бяха се запознали случайно в един потискащо мизерен парижки хотел. Дали наистина е специалист по международно право? Дали не е един от опитните мошеници, които се навъртат около хората с богатство и влияние? Гренвил неспокойно се размърда в леглото. Не може да му се отрече, че действително познава Хелга. Всичките му действия доказваха това. Но спомняйки си за протърканите му дрехи и простия факт, че парите от откупа трябва да бъдат преведени в шифрованата му лична сметка, англичанинът отново бе обзет от безпокойство. Какво би могъл да стори, ако Арчър просто получи сумата и изчезне? Нищо, абсолютно нищо!

Започна да се поти. Макар да беше безделник и жиголо, Кристофър Гренвил притежаваше изключително силно чувство за самосъхранение. Как би могъл да се предпази от евентуалната двойна измама, която би могъл да му погоди Арчър?

Отпуснат в полумрака на тихата стая, Гренвил се зае да обмисля този въпрос.

Точно в 14.00 Макс Сегети и Жак Белмонт паркираха очукания си фолксваген пред хотел „Швайцерхоф“. Зад волана беше Белмонт. Арчър, който междувременно беше оправил сметката си тук, спокойно ги очакваше във взетия под наем мерцедес. Махна им с ръка да го последват и подкара колата към задръстения от автомобили крайбрежен булевард. След няколко минути влудяващо пълзене двете коли напуснаха задръстването и поеха покрай езерото, в посока на Парадизо.

Пътуването им отне точно десет минути. Паркира пред дървената виличка, фолксвагенът спря зад него. Сегети и Белмонт слязоха с малки куфарчета в ръце. Бяха облечени в тъмни костюми и изглеждаха доста по-представителни от времето на първата им среща в Женева.

— Някакви проблеми? — попита ги на италиански Арчър.

— Не, синьор — усмихна се Сегети.

— Носите ли качулки и пистолети?

— Да, синьор. Минахме през Цюрих, за да избегнем италианската митница. Проблеми нямаше.

— Добре, последвайте ме — кимна Арчър, прекоси занемарената градина и отвори входната врата. — Настанявайте се.

Бяха се озовали в малък хол, претъпкан със стари мебели. Сегети и Белмонт се отпуснаха в скърцащите кресла, а Арчър започна да крачи напред-назад.

— Операцията ще се проведе довечера в единадесет часа — започна инструктажа той. — Входната врата на вилата ще бъде отключена. Нахлувате вътре, размахвате пистолетите пред мъжа и жената, после отмъквате мъжа. В момента, в който го докарате тук, задачата ви ще бъде изпълнена. Ще си получите парите и веднага ще тръгнете за Женева. Като, естествено, забравите какво сте правили…

Сегети кимна с глава, а Белмонт равнодушно гледаше отъркания килим в краката си.

— А къде се намира тази вила, синьор? — попита Сегети.

— След малко ще ви откарам дотам. Възможно е да възникне малък проблем, тъй като във вилата има и един иконом. Трябва да се справите с него, в случай че се намеси — Арчър направи малка пауза, после тихо добави: — И никакво насилие!

За пръв път от началото на разговора се обади Белмонт.

— Аз ще се оправя с него — промърмори той с мрачна усмивка на уста.

Арчър внимателно го изгледа, стреснат от злобата в гласа му.

— Повтарям, че не искам насилие — рече той и премести поглед върху Сегети: — Това ясно ли е? Предпочитам отвличането да се провали, но не искам насилие!

— Няма да е необходимо, синьор — кимна Сегети.

— Човекът, когото трябва да отвлечете, ще демонстрира фалшива съпротива, но нищо повече — продължи Арчър. — Той просто ще иска да убеди жената, че наистина го отвличат. Разбирате ли?

— Да, синьор — кимна Сегети.

— Добре — въздъхна Арчър. — Да повторим още веднъж: точно в единадесет вие ще пристигнете във вилата. С моята кола, която ще паркирате на алеята отпред. Входната врата ще бъде отключена. Нахлувате вътре и търсите хората си. Мъжът и жената ще бъдат в дневната или на терасата. Когато влезете в антрето, право пред вас ще се пада вратата за хола — Арчър извади листче хартия от портфейла си. — Това е план на вилата, разгледайте го внимателно.

Сегети придърпа листчето, втренчи поглед в него, след малко кимна с глава.

— Всичко е ясно, синьор.

Арчър извади още едно листче.

— Тук съм написал точно какво трябва да кажете на жената — поясни той. — Ще го запомните наизуст — плъзна листчето към Сегети, който прочете текста и леко се усмихна: