Джеймс Чейс - Не я дразни

— Утре да е тук! — заповяда тя и тръшна слушалката.

— Ще вечеряте ли, госпожо? — попита Хинкъл.

— Защо не излезем някъде, скъпа? — побърза да се намеси Гренвил, почувствал, че ще се пръсне, ако продължават да говорят за сделки и финансиране. — Няма ли наоколо някое приятно ресторантче?

— Разбира се, че има — усмихна се Хелга. — Ще идем в „Хугуенин“ — проста кръчмичка, но с отлична кухня. Хинкъл, няма да се наложи да приготвяте вечеря…

Хинкъл се оттегли, а Гренвил започна да я разпитва за къщата в Парадайс сити, готов да говори за всичко друго, но не и за бизнес. Хелга с удоволствие започна да му я описва и времето отлетя неусетно. Малко след осем вечерта тя отиде в спалнята да се преоблече, а Гренвил остана да я чака на терасата. Още двадесет и седем часа, нетърпеливо изчисли той.

След добрата и богата вечеря с италианска храна двамата се хванаха за ръце и тръгнаха да се поразходят край езерото. Хелга беше спокойна и отпусната. Този мъж скоро ще бъде неин съпруг! Скришом наблюдаваше стройната му фигура, широките рамене и красивото мъжествено лице, тръпнеше от вълнение при мисълта за сватбените приготовления. Как ли ще се изненадат Ломън и Уинбърн! Кога ли да им съобщи новината? Реши да изчака и да стори това едва след като им представи Гренвил като нов съдружник на фирмата. Те едва ли ще бъдат много доволни, но нямат избор и ще трябва да го преглътнат. Тя упражняваше пълен контрол над електронната корпорация, нейна собственост бяха седемдесет и пет процента от акциите. Другите директори също ще вдигнат вежди, но и те могат да вървят по дяволите! Изпитваше леко разочарование от факта, че този висок красавец не проявява особен интерес към делата на компанията, но едновременно с това си даваше сметка, че не бива да го притиска. Ще работят заедно и тя ще го накара да вникне в работата, беше сигурна в това…

Осъзна, че не е обърнала достатъчно внимание на личните му занимания, и го попита как е минал голфът.

Гренвил също се беше замислил, но за съвсем други неща. Представяше си предстоящото отвличане, чувстваше се леко притеснен и уплашен. Започна да й разказва за играта си със собственика на игрището и като повечето запалени играчи се зае да я описва удар по удар. Хелга бързо се отегчи до смърт, просто защото поначало не приемаше тази игра и я считаше за загуба на време. Но съумя да изслуша всичко докрай и изпусна едно „браво“, когато Гренвил самодоволно й съобщи, че е победил.

Върнаха се във вилата и откриха, че Хинкъл ги чака.

— Вижте какво, Хинкъл — твърдо го погледна Хелга. — От утре нататък искам да се прибирате в стаята си веднага след вечеря. Зная, че обичате да гледате телевизия. Ако поискам нещо, ще ви позвъня. Но забранявам да ни чакате да си легнем. Ясно ли е?

— Много добре, госпожо — склони глава Хинкъл. — След като така желаете…

— Господин Гренвил ще поеме заключването преди лягане — добави Хелга. — Затова след вечеря можете да се считате свободен.

От гърдите на Гренвил се откъсна неволна въздишка на облекчение. Може би Арчър ще се окаже прав, като твърди, че нещата се развиват благоприятно за тях.

Събуди се малко преди седем сутринта, Хелга кротко спеше до него.

Днес е решителният ден, рече си Гренвил. След двадесет и два часа ще бъда свободен! Беше сигурен, че след няколко часа ще пристигнат онези противни документи и Хелга ще очаква да ги проучи и да си даде становището по тях. Това не биваше да става. Само по едни начин можеше да се отърве — като се направи на болен. Нищо ново. Често симулираше мигрена, особено когато не можеше да понася повече своите сбръчкани приятелки. И винаги беше успявал.

Остана неподвижен в леглото, докато Хелга въздъхна и се събуди. Тогава изпусна едно тихо стенание.

— Какво ти е, Крис? — разтревожено се надигна Хелга.

— Нищо — промърмори той и сложи длан върху очите си. — Извинявай, ако съм те събудил. Но проклетото нещо отново е тук…

— Какво те боли? — наведе се над него тя.

— Ох, пак ме хвана гадната мигрена — изпъшка той. — Периодично ми се стоварва на главата… — потисна поредното си стенание и отвори очи: — Виж какво, скъпа, просто ме остави да полежа. Когато не мърдам, може да се понася…

— Горкичкият! — възкликна Хелга и стана от леглото. — Ще ида да ти намеря някакво хапче.

— Недей, моля те! — направи страдалческа гримаса той. — Съжалявам, но единственият начин да победя проклетата болка е да остана на спокойствие. Дори разговорът кара главата ми да тръпне!…