Джеймс Чейс - Не я дразни

Арчър презрително го изгледа. Господи, какво ли не би дал да си размени мястото с този красив, но напълно безполезен глупак!

— Утре вечер ще бъдеш отвлечен и край на мъките ти! — отсече той. — Нещата се развиват в наша полза.

— Дано да е така! Представа нямаш колко господарски се държи тази жена! Никога досега не бях срещал такава!

— Опитай се да се успокоиш — кротко промълви Арчър. — Всичко се развива по план. Утре вечер около десет във вилата ще се появят двама маскирани бандити, въоръжени с пистолети. Ще заплашат не само теб, но и нея. Ти можеш да разиграеш някаква пиеса, но не прекалявай, защото и двамата са аматьори. Ще тръгнеш с тях, а за Хелга съм приготвил специално писмо… Аз ще им обясня какви трябва да бъдат точните им реплики. Можеш да бъдеш сигурен, че тя ще се уплаши достатъчно, за да не извика полиция. Ще бъдеш закаран в една вила, която съм наел специално за целта. Там ще им платя и ще поема нещата в свои ръце. Мога още отсега да ти обещая, че след по-малко от седмица ще имаш в ръцете си един милион долара суха пара! Това е положението — просто и ясно!

Гренвил натисна цигарата си в пепелника и попита:

— Ами Хинкъл?

— Да, Хинкъл наистина усложнява нещата — навъси се Арчър. — По кое време си ляга?

— Един Господ знае. Снощи Хелга го прати да почива веднага след вечеря…

— Ще проведем операцията в единадесет, просто за да сме сигурни. Направи така, че Хинкъл да ви остави сами…

— Но той може и да не си легне, нали?

— В такъв случай единият от двамата похитители ще трябва да се погрижи за него. И още нещо, Крис — ще трябва да отключиш входната врата. Познавам отлично разположението на вилата — в нея може да се проникне единствено оттам. До входното антре има тоалетна. Когато бъдеш сигурен, че Хинкъл е отстранен, ще се извиниш за малко и ще излезеш да отключиш вратата… Разбрано?

Гренвил мълчаливо кимна.

Някой почука на стъклото и двамата стреснато вдигнаха глави. До колата се беше изправил полицай с бял шлем, кафява униформа и лъснати до блясък ботуши.

Гренвил нервно натисна копчето за сваляне на стъклото.

— Какво има? — излая на италиански той.

— Намирате се в забранена за паркиране зона, господине — каза полицаят. — Налага се да ви глобя.

— Я вървете по дяволите! — избухна Гренвил. — В глупавия ви град изобщо няма паркинги! Би трябвало да се замислите по този въпрос!

Арчър изтръпна от ужас. Беше живял в Швейцария достатъчно дълго и знаеше колко обидчиви са местните полицаи.

Очите на полицая станаха хладни.

— Документите ви, господине!

— О, за Бога! — простена Гренвил, отвори жабката и му подаде документите на колата.

Полицаят внимателно ги прегледа, после отново вдигна очи към Гренвил.

— Колата не е ваша, така ли?

— Неграмотен ли сте? — избухна Гренвил. — Колата е на госпожа Хърман Ролф, вероятно сте чували името й. А аз я взех на заем от нея!

Лицето на полицая окаменя.

— Паспорта, ако обичате.

Свикнал да пътува почти без прекъсване, Гренвил никога не се разделяше с паспорта си. Бръкна в джоба си и го подаде на униформения.

После Арчър направи глупавата грешка да се намеси. Извади от портфейла си стара визитна картичка, върху която стояха адресът и телефонът на закритата адвокатска кантора в Лозана, подаде я на полицая и примирително каза:

— Господин офицер, сам виждате, че господин Гренвил е англичанин и не е свикнал с правилника за движение на континента. Мога да ви уверя, че госпожа Ролф действително му е дала колата си… Той е тук като неин личен гост.

Полицаят хвърли един поглед на картичката и я върна обратно. Същото стори с паспорта на Гренвил и документите на колата.

— Моля ви никога вече да не паркирате на забранено място, господине — рече той, отдаде чест и даде знак на Гренвил да потегля.

Ролсът се отдалечи, а полицаят измъкна тефтерчето си. Притежаваше отлична памет и без проблеми прехвърли на листа данните, които беше зърнал върху визитната картичка. Просто за всеки случай, тъй като му се стори доста странно, че човек с толкова износени дрехи може да се представя за адвокат в известна международна фирма.

— Мръсно копеле! — изфуча Гренвил и бавно започна да си проправя път сред претъпкания от коли крайбрежен булевард.

— За Бога, Крис! — тросна му се Арчър. — Не можеш да държиш такъв тон на един швейцарски полицай! Постъпи изключително неразумно!

— Да върви по дяволите! — извика Гренвил, вкара колата в паркинга пред хотел „Еден“ и добави: — Ела да пийнем по едно…