Джеймс Чейс - Не я дразни

Той уви ръка около кръста й и я поведе към спалнята.

— Би ли спуснал капаците, мили? — попита тя. — Побързай, моля те!

Гренвил се зае с капаците, а Хелга се насочи към леглото с щастлива усмивка на уста.

Точно в осем и половина на следващата сутрин Хинкъл почука на вратата на Хелга и вкара количката със закуската вътре. Дръпна завесите и Хелга се събуди. Веднага видя, че Гренвил не е до нея.

— Къде е господин Гренвил? — остро попита тя.

— Плува в басейна, госпожо.

— О — въздъхна с облекчение Хелга, седна в леглото и приглади косата си. — Кафе! Винаги идвате навреме, Хинкъл!

— Да, госпожо. Утрото е прекрасно, надявам се, че сте спала добре.

— Дори много добре — засмя се Хелга.

Хинкъл побутна количката към леглото.

— Ще бъдете ли тук за обяд, госпожо?

— Не. Отиваме в планината, ще се върнем най-рано в пет следобед. Дали ще получим по един омлет за вечеря?

— Разбира се, госпожо.

Икономът се оттегли, Хелга взе чашата и отпи глътка кафе. Гренвил не излизаше от мислите й. Отново я беше любил по превъзходен начин. А тя изпитваше все по-нарастваща увереност, че ще успее да го убеди да поеме важен пост в корпорацията. Не искаше да подписват в Лугано, предпочиташе сватбената церемония да бъде организирана в Парадайс сити. Появата на Гренвил там положително ще раздвижи духовете, помисли си развълнувано тя. Господи, колко е възбуждащо!

В края на седмицата ще отлетят за Парадайс сити, веднага след това ще направят официалното съобщение. Ще има много работа. Как ли ще реагират Ломън и Уинбърн? Изведнъж се намръщи. Беше заминала с Крис, без изобщо да се обади на своите помощници! А и голяма част от дрехите й останаха в хотел „Плаца Атене“…

Уинбърн като нищо ще си помисли, че е отвлечена! Тя скочи от леглото, взе един бърз душ и облече спортен костюм с панталон.

Излезе от спалнята и видя Гренвил, който се изкачваше по стълбите с хавлия около кръста.

— Добро утро, скъпи — извика Хелга и изтича да го целуне. — Добре ли поплува?

— Отлично.

— Спомних си, че не съм съобщила на моите хора къде се намирам — каза тя. — Отивам да им се обадя. Ти поискай кафе от Хинкъл и ме чакай на терасата. Няма да се бавя.

След тези думи влезе в хола и се насочи към телефона.

Гренвил влезе в спалнята си, облече къси гащета и памучно поло с висока яка, после се върна на терасата.

— Чай или кафе, сър? — попита го изскочилият отнякъде Хинкъл.

— Кафе, ако обичате.

Седна на плетения стол и се замисли. От хола долиташе приглушеният глас на Хелга. Трябва да се измъкна по някакъв начин, каза си Гренвил. Трябва да се видя с Арчър. Но как?

По време на плуването беше обмислил от всички страни предложението на Хелга. И стигна до заключението, че и след четири, и след десет години, пак не би могъл да спечели пет милиона долара. По-добре ще е да опита да спечели милиона, който му обещаваше Арчър. Ако не се получи, отново ще си помисли… Но първо трябва да се види с Арчър. Хинкъл се появи с кафето.

— Има ли наблизо игрище за голф? — попита го Гренвил.

— Да, сър — отвърна икономът. — При това доста добро, както се говори. Намира се в Понте Треса, мога да ви донеса картата, за да се ориентирате…

— Благодаря, това би било чудесно…

Хелга се появи на терасата доста време след като Гренвил беше изпил кафето и проучил картата на местността. Изглеждаше доста раздразнена.

— Ще ми се наложи да поработя — съобщи му тя. — Моите глупаци окончателно са се оплели с покупката на онзи терен във Версай — ръката й се плъзна в неговата: — Ето защо искам да работим в екип с теб! Двамата едва ли ще допуснем подобно объркване. Мислех да излезем в планината, но сега се налага да стоя тук и да чакам телефонни разговори…

Ето го шансът, помисли си Гренвил.

— Разбирам, скъпа — усмихна и се топло той. — Непрекъснато си мисля за това, което ми каза снощи… Ще имаш ли нещо против, ако отида да поиграя голф? Тази игра ми позволява да мисля… Уверен съм, че ще се върна с ясно и категорично решение… — усмивката му се разшири: — И по всяка вероятност то ще е положително!

Заета с мисли за парижката сделка, Хелга разсеяно кимна с глава.

— Разбира се, скъпи. Вземи ролса. Кога ще се върнеш?

— Някъде около три. Така добре ли е?

— Разбира се. Но ти нямаш стикове… Как ще играеш без стикове?

— Ще взема под наем — усмихна се Гренвил, стана на крака и се наведе да я целуне. — Тръгвам.

Тя изгледа в гръб стройната му фигура и изпита дълбоко разочарование. Предпочиташе да го има край себе си, да се възползва от съветите му, да провери начина му на мислене в сложна ситуация. Нищо, успокои се тя, имаме достатъчно време пред себе си.