Джеймс Чейс - Не я дразни

Какъв великолепен плувец е тази жена, със завист си помисли той, докато Хелга покри четири дължини със скорост, от която направо му се зави свят. После тя доплува до него и уви ръце и крака около тялото му. Ръцете му се плъзнаха към ханша й и здраво го притиснаха.

После седнаха на терасата да се насладят на залеза. Когато хоризонтът пламна в ален пожар, тя хвана ръката му и леко я стисна.

— Винаги съм мечтала да срещна някой като теб, Крис — прошепна.

— От това няма да излезе нищо добро, скъпа — тъжно отвърна Гренвил, влизайки в ролята си с обичайната лекота. — Сега се чувстваме прекрасно, но колко дълго ще трае това?

— Какво искаш да кажеш? — погледна го с недоумение тя.

— Нашата връзка е абсурдна, скъпа — отвърна Гренвил и неволно се запита за кой ли път произнася тази фраза. — Този прекрасен момент ще отмине и всичко ще свърши… Ех, ако не беше толкова богата!

Тя издърпа ръката си от неговата и втренчено го погледна. Ясните й сини очи го накараха да потръпне от неудобство.

— Можеш да говориш по-ясно, Крис! — металната нотка в гласа й му напомни, че насреща си има умна и динамична жена, а не някоя стара глупачка.

— Нима не ти е ясно, Хелга? — отвърна той. — Ако не беше толкова богата, положително щях да те помоля да се омъжиш за мен. Това би ме направило най-щастливият човек на света, но ние, англичаните, просто не сме свикнали да бъдем издържани от съпругите си!

— Отдавна не бях чувала по-голяма безсмислица! — троснато отвърна Хелга. — Кой казва, че ще те издържам аз? Ти притежаваш разностранни таланти, двамата заедно ще бъдем страхотна комбинация!

— Вярно е, че имам известни дарби — притеснено се размърда Гренвил. — Но за съжаление между тях не фигурира умението да правя пари… Затова няма смисъл да опитваме каквото и да било. Просто ще се насладим на тези прекрасни мигове, а после аз ще си тръгна. Честно казано, аз…

— Я се вземи в ръце, Крис! — прекъсна го Хелга, ядосана не на шега. — И престани да ми се правиш на драматичен актьор! Монологът ти е пълна глупост! Сега говорим за обич, а не за пари. Аз те обичам, остава да ми отговориш дали и ти ме обичаш?

„Господи, тази жена е опасна, помисли си Гренвил. Всички стари глупачки започват да ронят сълзи на тези прочувствени думи, а тя ги нарече глупости!“

— Дали те обичам! — богатото му въображение започна да очертава поредната вълнуваща сцена. — Как може да питаш? Ти си толкова прекрасна, толкова…

— Остави това! — рязко го прекъсна Хелга. — Попитах те дали ме обичаш, да или не?

От гърдите на Гренвил се откъсна дълбока въздишка. Беше попаднал в капан, измъкване нямаше.

— Хелга, скъпа! Обичам те!

Хелга напрегнато изучаваше лицето му, той с потръпване се опита да нахлузи на него най-искрената си физиономия. Най-накрая тя се отпусна назад, на лицето й се появи усмивка.

— Тогава нямаме проблеми, време е да изпием по чаша — ръката й се протегна към звънеца на масичката и го натисна.

На терасата се появи Хинкъл, в ръцете си държеше сребърен поднос с шейкър и две високи чаши.

— Това е мартини с водка, госпожо — обяви той. — Може би господин Гренвил ще пожелае нещо друго…

— Не, мартини ми звучи прекрасно — поклати глава Гренвил и изведнъж усети, че умира за една глътка.

Хинкъл напълни чашите и добави:

— Вечерята ще бъде сервирана след половин час, госпожо.

— Какво сте приготвил? — вдигна глава Хелга и пое чашата си.

— Не разполагах с достатъчно време, госпожо. Ще ви предложа гъши пастет и пиле по версайски.

Хелга погледна към Гренвил:

— Ако искаш нещо друго, например пържола…

— О, не. Менюто на Хинкъл ми звучи много добре.

Хинкъл наклони глава.

— Тогава ще сервирам след половин час, госпожо. Вечерта е хубава, вие положително ще пожелаете да сервирам на терасата.

— Чудесно!

Изчакаха в мълчание подреждането на масата. Гледаха как слънцето бавно потъва зад планинските върхове и отпиваха от високите чаши.

Хелга изчака Хинкъл да изчезне по посока на кухнята и каза:

— След вечеря ще си поговорим сериозно, Крис — после се зае да обсъжда програмата за следващия ден. — Ще вземем колата и ще се качим нагоре, в сърцето на планината. Зная едно малко бистро, в което можем да похапнем… Ще оставим Хинкъл да си почине, а за вечеря той положително ще ни възнагради с един от фантастичните си омлети.

— Ще бъде чудесно — съгласи се Гренвил, но вътрешно потръпна. Даваше си ясна сметка, че тази жена едва ли ще изпусне инициативата. Добре поне, че успях да й намекна за женитба, рече си той. Нали точно това искаше Арчър?