Джеймс Чейс - Не я дразни

— Багажът ни, Хелга… Може би той ще поеме грижата за него — после тикна в ръцете на иконома картончетата за многобройните им куфари.

— Разбира се, сър — хладно се поклони Хинкъл. От този момент нататък двамата бяха врагове.

— Новият ролс чака отвън, госпожо — обърна се Хинкъл към господарката си. — Ще се забавя само няколко минути — после щракна с пръсти на един от носачите и с достойнство се отдалечи.

— Крис, мили, много те моля… Хинкъл ми е особено скъп, бъди добър с него!

— Извинявай — промърмори Гренвил, бързо осъзнал грешката си. — Ще бъда, обещавам ти.

Прекосиха просторната зала за пристигащи пътници и излязоха при разкошния камарг, който ги очакваше.

— Каква кола! — не можа да сдържи възхищението си Гренвил.

Хелга обиколи ролса като малко момиченце и щастливо плесна с ръце.

После се настани на задната седалка, изчака Крис да седне до нея и въздъхна:

— Ето защо уважавам силата на парите, Крис! И се радвам, че имам късмет да ги притежавам… Още повече сега, когато съм с теб… Вилата също ще ти хареса, сигурна съм в това!

След няколко минути се появи Хинкъл, настани куфарите в багажника и се плъзна зад волана.

— Всичко ли е наред в Парадайс сити? — попита го Хелга.

— Да, госпожо. Градината изглежда превъзходно.

— Обадих се на Транзел да приготви вилата.

— Разбрах, госпожо. Обадих му се по телефона, докато чаках кацането на вашия самолет. Той ме увери, че всичко е наред.

— Виждаш ли как Хинкъл се грижи за мен? — усмихна се Хелга и потупа ръката на Гренвил.

— Позволих си да запазя стаи в хотел „Три корони“ във Веве, госпожо — продължи Хинкъл. — Прецених, че днес ще е късно да пътуваме до Кастаньола.

— Благодаря — кимна Хелга и се извърна към Гренвил. — От Веве до Кастаньола имаме пет часа път с кола. Утре ще бъдем там, някъде около обяд… А въпросът с храната, Хинкъл?

— Дадох инструкции на Транзел, госпожо. Той ще зареди фризера.

Хелга въздъхна и отпусна глава върху рамото на Гренвил. Ролсът плавно потегли по пътя за Веве.

В хотел „Три корони“ тя каза лека нощ на Гренвил, очите й бяха пълни с неизказано обещание. После се остави да бъде отведена в апартамента си. Гренвил се качи в своята стая и веднага поръча разговор с Арчър, който положително вече се беше настанил в луганския „Швайцерхоф“.

— Всичко е уредено — съобщи му Арчър. — Няма за какво да се тревожиш, операцията ще бъде проведена точно след три дни.

— Не съм толкова сигурен, че няма за какво да се тревожа — възрази загрижено Гренвил. — Тоя Хинкъл ми се струва доста неприятен тип…

— Ама и той ли е с вас? — остро попита Арчър.

— Не само е с нас, ами и вече се разпорежда както намери за добре. Намрази ме още от първия си поглед. Сигурен съм в това, както съм сигурен, че тези стари семейни прислужници са истинска напаст!

— Така е — съгласи се Арчър, истински обезпокоен. — Хинкъл също не е за подценяване!

— Е, това беше твоето погребение — въздъхна Гренвил. — Нали всичко беше обмислил?

— И наистина е така — троснато отвърна Арчър. — Планът ни ще проработи въпреки новите обстоятелства. А твоята работа е да я любиш, Крис. Успееш ли да я убедиш, че искаш да се ожениш за нея, тя ще се справи с още дузина като Хинкъл!

— Кой знае — изрази съмнение Гренвил, изпаднал в дълбоко униние.

— Внимавай как се отнасяш със стария — продължи с наставленията си Арчър. — Можеш да му правиш по някой комплимент, без да прекаляваш, разбира се…

На другата сутрин Гренвил излезе пред хотела, където Хинкъл се беше заел да бърше прахта от ролса.

— Добро утро, Хинкъл — поздрави го топло той. — Тази кола наистина е фантастична, разкажете ми нещо за нея…

— Бих казал, че това е най-добрата кола в света, сър — хладно го осведоми Хинкъл.

— Изцяло ново купе, няма нищо общо с модела „Силвър Шедоу“ — демонстрира познанията си Гренвил. — Лично аз винаги съм предпочитал моделите с две врати…

— Дизайнът е на Пининфарина, един от най-големите стилисти в света — поясни икономът. — В този модел за пръв път е монтирана най-новата система за електронно запалване на фирмата „Лукас“… Наречена е „Опус“…

Гренвил не разбра нищо от тези обяснения и бавно заобиколи лимузината.

— Предполагам, че харчи доста гориво…

— Когато човек има късмета да притежава подобна кола, той едва ли ще мисли за разхода на гориво, сър — отвърна все така хладно Хинкъл.

— Така е — съгласи се Гренвил и надяна приятелската си усмивка. — Госпожа Ролф е изключително доволна от вашето внимание, Хинкъл. Аз също имам амбицията да задоволявам всяка от нейните прищевки…