Джеймс Чейс - Не я дразни

— Бърни каза, че работата е лесна — кимна дебелият. — Нямаш проблеми — после се приведе напред и очите му алчно проблеснаха: — Колко?

— По две хиляди франка на човек — предложи Арчър.

— Не става, мистър — тъжно поклати глава Сегети. — Напуснем ли Женева, ние ще си изтървем клиентите… После кой ще ни върне териториите? По пет бона на калпак!

— По четири и нито цент повече! — отсече Арчър.

— Хубаво — кимна дебелият. — Ама и разноските…

— Добре.

— Половината в аванс?

— Не — поклати глава Арчър. — Сега по една хилядарка, останалото — като свършите работата — извади две банкноти по хиляда франка и ги остави на масата. Сегети побърза да ги прибере.

— Искам да носите качулки и да изглеждате страшни — добави Арчър. — Пистолети също, разбира се… Това ще ви бъде ли проблем?

— Пистолетите и качулките не са проблем — усмихна се мазно Сегети. — Разбирам отлично какво ви трябва.

— Акцията ще се проведе след три дни, през нощта на 18-и. Точно в два часа следобед на същата дата ви искам пред хотел „Швайцерхоф“ в Лугано. Аз ще съм отседнал там и ще обсъдим всички детайли. Да не забравите пистолетите и качулките. Ясно ли е?

Сегети кимна с глава.

— Имате ли кола?

Сегети отново кимна.

Арчър извади банкнота от петстотин франка.

— За разноските — рече. — Значи се разбрахме — среща в 14.00 на осемнадесети пред хотел „Швайцерхоф“ в Лугано.

— Разбрахме се — отвърна Сегети и прибра банкнотата.

Арчър изпита леко неудобство и бързо откри на какво се дължи то. Приятелчето на Сегети през цялото време мълчеше и гледаше в краката си.

— На теб ясно ли ти е, Белмонт? — обърна се към него той, в гласа му прозвуча лека заплаха.

— Жак винаги приема това, което съм приел аз — побърза да отвърне Сегети. После двамата се изправиха и тръгнаха към вратата. — Пак ще се видим, господин Арчър — помаха с ръка Сегети.

На прага се появи Бърни.

— Стават ли, приятел?

— Мисля, че стават — кимна Арчър. — Виж какво, Бърни… Аз свърших добра услуга на Сигал и той ме увери, че мога да разчитам на теб… Абсолютно сигурен ли си, че мога да имам доверие на тези двамата?

— Готов съм да си заложа главата за тях! — твърдо отвърна брадатият. — Няма от какво да се безпокоиш, особено ако им платиш добре.

Все още притеснен, Арчър бавно се изправи.

— Давам им осем хиляди франка за един час работа — промърмори той. — На това ли му викаш добре?

— Това са много пари за тях — кимна Бърни. — Няма да имаш никакви проблеми, Арчър.

Стиснаха ръцете си и Арчър попита:

— Можеш ли да ми повикаш такси?

— Отвън чака едно свободно — отвърна брадатият. — Надявам се пак да се видим.

Арчър се качи в колата и потегли, а от тоалетната се появиха Сегети и Белмонт. Там се бяха скрили до отпътуването на новия си клиент.

— Каква е тая работа? — попита Сегети и се настани на бара срещу Бърни.

— От нея може да изскочи голям заек — отвърна брадатият. — Тоя дебелак Арчър някога работеше за милионера Хърман Ролф. Ще ме държиш в течение, Макс. Искам да разбера кой е човекът, който иска да бъде отвлечен, а също и коя е приятелката му. Разбереш ли точно къде трябва да стане отвличането, веднага ще ми позвъниш. Ясно ли е?

Сегети кимна с глава и подхвърли:

— Ще ни трябват качулки и патлаци…

— Няма проблеми — усмихна се Бърни. — Аз ще ви ги осигуря. Но искам пълна информация!

Хелга премина през митницата на женевското летище и се насочи към Хинкъл, който чакаше до бариерата. Гренвил я последва.

Хинкъл беше на петдесет и две години, но изглеждаше значително по-възрастен. Нисък, закръглен и плешив, с няколко напълно бели косъма на тила, той цели петнадесет години се беше грижил за Хърман Ролф, жертва на детски паралич от самото си рождение. След смъртта на Ролф беше насочил грижите си към Хелга, която искрено обожаваше.

Доста се разтревожи от новината, че Хелга е влюбена. Познаваше добре слабостта й по отношение на мъжете и сега, наблюдавайки разцъфналата й физиономия, приближаваща се към него, той искрено й пожела късмет. Но пожеланието му моментално отстъпи място на съмнението, тъй като зърна зад нея фигурата на Гренвил. Този мъж беше прекалено красив и прекалено обаятелен. В главата на Хинкъл светна предупредителна лампичка.

— Миличък Хинкъл! — сграбчи ръката му Хелга. — Страшно много ми липсвахте! — обърна се към Гренвил и усмихнато добави: — Крис, това е Хинкъл, за когото толкова много съм ти говорила!

Гренвил не беше в настроение да любезничи с прислужници. Кимна хладно с глава и подхвърли: