Джеймс Чейс - Не я дразни

Изчезна във вътрешността на заведението и след минута на масата димеше чиния със спагети, до нея кацна тумбеста бутилка вино.

— Седни, Бърни — покани го Арчър и се зае със спагетите, почувствал внезапен глад. — Искам да поговорим.

— Че за какво друго ще идваш тук? — засмя се брадатият. — Чу ли за Моузис? Беше обречен, бедният. И си го получи… Но измъкване нямаше… Или враговете му, или ченгетата…

— Четох във вестника.

Бърни затвори вратата и се настани насреща му.

— Добри ли са?

— Отлични — кимна Арчър и разбърка соса. — Имам един малък проблем, Бърни… И разчитам на помощта ти.

— Стига да мога — кимна брадатият.

— Трябват ми двама души, надеждни момчета — започна Арчър. — Под надеждни имам предвид хора, които ще свършат дадена работа, ще си получат хонорара и ще я забравят.

— Няма проблеми — кимна Бърни. — За каква работа става въпрос?

— Искам да организирам едно фалшиво отвличане. Повтарям — фалшиво! Човекът, който трябва да бъде отвлечен, сам ме помоли за това. Между нас казано, той иска да сплаши малко мадамата, с която живее. Двамата юнаци трябва да се появят в дома им и колкото по-опасни изглеждат — толкова по-добре. Отмъкнат човека и изчезват. Това е цялата работа. Никаква полиция, никакви шумотевици. Мадамата трябва да се стресне и нищо повече…

Бърни се пресегна към кутийката с клечки и започна да изследва дупките на оределите си зъби.

— А после? — пожела да узнае той.

— Няма после — поклати глава Арчър. — Мадамата трябва да повярва, че нейният човек наистина е отвлечен, и толкоз. Ден-два по-късно той ще се прибере обратно при нея… — сви рамене и добави: — Въобразява си, че по този начин ще я направи по-кротка…

Бърни се задоволи да кимне с глава.

— А как стои въпросът със заплащането, Арчър?

— За твоята услуга ще платя петстотин франка — отвърна Арчър. — А когато ми намериш двама наистина надеждни мъже, с тях ще си поговорим отделно…

Бърни продължи да човърка зъбите си.

— Няма да стане, приятел — въздъхна накрая той. — Ще ти струва малко повече. За хиляда франка ще ти осигуря точно това, което ти трябва.

Арчър не беше в настроение да се пазари.

— Добре, Бърни — кимна той. — Нека бъдат хиляда.

— Хапни си спокойно, приятел — усмихна се Бърни и стана на крака. — Отивам да ти уредя въпроса.

Върна се малко след като Арчър беше приключил със спагетите и наливаше остатъка от бутилката вино в чашата си.

— Всичко е наред, Арчър — съобщи брадатият и тръшна набитото си тяло в стола. — Двамата са на твое разположение. Всяка вечер се навъртат наоколо, можеш да им имаш пълно доверие. Специалисти са по корабчетата с туристи, но напоследък работата им запада и чувстват остра липса на пари… И двамата говорят английски. По-младият се казва Жак Белмонт, а другият е Макс Сегети… — на устата на Бърни се появи усмивка: — И двамата са педерасти, ходят си съвсем сериозно… Но можеш да разчиташ на тях, особено ако им обещаеш някоя по-закръглена сумичка!

— Искам да ги видя — рече Арчър.

— Нямаш проблеми, веднага ще ти ги пратя. Ако не ги харесаш, ще ти потърся други…

— Те тук ли са?

— Къде другаде? — отвърна Бърни. — Вечер винаги са тук, кръчмата ми е втори дом за тях… — направи изразителна пауза и Арчър побърза да извади банкнота от хиляда франка. — Всеки приятел на Моузис е и мой приятел — заключи брадатият и прибра банкнотата в джоба си.

После пристъпи към вратата и направи рязко движение с палеца си.

Двамата се появиха на прага. Единият беше висок и слаб, с дълга до раменете, сплъстена коса, тясно лице и близко разположени очи. Приятелят му беше дебелак на средна възраст, поне с десет години по-стар от кльощавия. Изрусената му коса приличаше на съборено птиче гнездо, тлъстото му лице беше безизразно, но малките му очички гледаха подозрително.

И двамата бяха облечени в протъркани джинси и омазнени фланелки. Пристъпиха до масата и впиха очи в лицето на Арчър. Той никак не ги хареса, но Моузис Сигал беше казал, че на Бърни може да има доверие. Човек трябва да се оправя с подръчни инструменти, въздъхна вътрешно той.

— Сядайте — рече.

Те се подчиниха.

— Аз съм Сегети — представи се дебелият. — А той е Белмонт.

— Бърни каза, че мога да ви имам доверие — нарочно грубо започна Арчър. — И аз се надявам наистина да е така. Един мой приятел иска да бъде отвлечен. На шега, само колкото да подплаши гаджето си. Без полиция, без никакви усложнения. Но всичко трябва да стане достатъчно убедително. От вас искам да проникнете във вилата и да го отмъкнете. Той няма да окаже съпротива. После ще го откарате до друга вила и ще го оставите там. С това работата ви приключва. Забравяте какво сте вършили и се прибирате в Женева. Вилата се намира в околностите на Лугано.