Джеймс Чейс - Не я дразни

Кафето пристигна.

Свърза се с телефонистката на хотела и помоли за разговор с Парадайс сити. Отсреща й обещаха да я свържат за минута-две.

Отпи глътка кафе, запали цигара и зачака. Мислеше си за Гренвил.

Телефонът иззвъня.

— Връзка с жилището ви, мадам — съобщи телефонистката.

— Хинкъл? — възбудено извика Хелга.

— На телефона, госпожо. Надявам се, че сте добре.

Тя с мъка потисна желанието си да се изкикоти, Хинкъл си беше Хинкъл!

— Чувствам се превъзходно! — извика тя. — И имам новини за вас!

— Така ли, госпожо? — плътният му бас на архиепископ изпълни слушалката. — По всичко личи, че тези новини са добри.

— Аз съм влюбена, Хинкъл!

Малка пауза, после:

— Това наистина е добра новина, госпожо.

— Открих човека, за когото искам да се омъжа!

Нова пауза.

— Надявам се, че този джентълмен е достоен за вас, госпожо — избоботи накрая Хинкъл.

— О, Хинкъл, не бъдете толкова хладен! — засмя се тя. — Той е прекрасен! А сега слушайте внимателно: наредих да ми подготвят вилата в Кастаньола. Искам да прекарам там седмица-две, просто за да се опознаем по-добре с господин Гренвил… Разбира те ли?

— Да, госпожо. И вероятно имате нужда от моето присъствие.

— Точно така. Зарежете всичко, вече съм ви ангажирала място в самолета… — вдигна листчето, на което си беше записала току-що получената информация, и започна да диктува номера на полета и времето за излитане.

— Няма проблеми, госпожо — отвърна с достойнство Хинкъл. — Вдругиден вечерта, в 22.30 ще бъда на летището в Женева.

— Ние с господин Гренвил ще пристигнем малко след вас — поясни Хелга и радостно въздъхна: — О, Хинкъл, ако знаете колко съм щастлива!

— И аз съм щастлив заради вас, госпожо.

Тя прекъсна разговора, но веднага вдигна слушалката. Трябва да уреди и кола.

Набра номера на представителството на „Ролс-Ройс“ в Лугано.

Представи се и кратко рече:

— Трябва ми един ролс.

— Имате късмет, госпожо Ролф — разтопи се човекът насреща. — Току-що получихме чисто нов автомобил, от модела „Камарг“. Една наистина внушителна кола в два цвята — черно и сребристосиво.

— Искам я! — отсече Хелга. — Пристигам вдругиден вечерта в Женева, около 22.30. Моля ви да влезете във връзка със синьор Транзел, той е моят агент в Лугано и ще уреди всички подробности.

— Колата ще ви чака на летището, госпожо.

Магическият ключ на Хърман Ролф!

Крис, миличък Крис, въздъхна тя и потръпна от желание. Къде си? След два дни ще бъдем съвсем сами, далеч от репортерите, щастливи и доволни! Само двамата! И Хинкъл, разбира се…

— Спокойно, Крис — рече Арчър. — Нещата се развиват благоприятно за нас.

Бяха седнали в някакво скапано бистро на Ру дьо Канада.

— Може би — разпалено отвърна Гренвил. — Но аз трябва да живея с нея, а не ти! Господи, ако знаеш каква е ненаситница! Имам чувството, че съм попаднал на женски паяк, който изяжда своя любим!

— Хайде стига! — повиши тон Арчър. — Забравяш, че всеки от нас ще отмъкне по един милион долара от този паяк! А такава сума трябва да се заработи. Дотук се справяш отлично, но ти предстои още доста работа. За да налапа въдицата окончателно, Хелга трябва да се убеди, че ти искаш да се ожениш за нея!

— Да се оженя за нея ли? — замръзна Гренвил.

— Оставям на теб начина, по който ще й внушиш, че искаш да й станеш съпруг — рече Арчър. — Познавам Хелга, зная как я разяжда самотата. Сега е луда по теб, но едва когато повярва, че искаш брак, въдицата ще бъде забита здраво!

Гренвил вече му беше съобщил, че Хелга ще го води за две седмици в Кастаньола и Арчър беше останал изключително доволен.

— Нещата се подреждат великолепно. Именно затова ти казвам, че шансовете ни са съвсем реални. Тази вила я познавам като петте си пръста! — очите му леко се присвиха: — Даде ли ти вече пари?

— Направо ми ги набута! — въздъхна Гренвил. — Каза да ида да си купя дрехи!

— Не виждам причина да се ядосваш — успокоително се усмихна Арчър. — Ти наистина се нуждаеш от подновяване на гардероба. Забрави ли, че си професионален жиголо? Я кажи каква е сумата…

— Сто хиляди франка!

Арчър кимна с глава.

— Хелга винаги е била щедра към своите любовници — промълви той. — Признавам, че тази сума надминава дори моите очаквания, но защо пък да не си я позволи? Та тя струва над сто милиона долара! — помълча малко, очите му станаха напрегнати. — Имам нужда от пари, Крис… Просто за да бъда в състояние да осъществя нашите планове. Какво ще кажеш, ако ми дадеш петдесет хиляди?