Джеймс Чейс - Не я дразни

Гренвил се поободри, най-накрая получил възможност да си възвърне част от инициативата. Разтвори менюто и започна да чете дългия списък на отбрани: вина. Келнерът почтително чакаше до рамото му. Избра едно и вече се готвеше да поръча, когато Хелга изведнъж се обади:

— Жак, дали ви е останало от онова божествено „Марго“, реколта двадесет и девета, което мъжът ми толкова много харесваше?

— Само две бутилки, мадам — поклони се почтително келнерът.

— О, Крис, трябва непременно да опитате това вино! Направо е фантастично!

Окончателно посрамен и победен, Гренвил бавно затвори менюто.

— Както предпочитате, Хелга.

Вече му стана напълно ясно, че тази жена е успяла да го подчини на волята си. Бутилка „Марго“ от споменатата реколта ще струва най-малко петстотин франка, но той си спомни съвета на Арчър: „ИГРАЙ ПО НЕЙНИТЕ ПРАВИЛА!“

Тя го погледна, очите й възбудено блестяха.

— Страшно ми е приятно, Крис. А сега ми разкажете как си прекарахте деня…

— Съвсем нормално — сви рамене той. — Разхождах се, плувах и си мислех за вас…

— Аз също си мислех за вас — потупа го тя по ръката с доволна усмивка на уста. — Утре ще бъдем заедно и ще си прекараме чудесно. Направо умирам да се гмурна в морето!

— А вие как прекарахте? — попита той, макар да знаеше прекрасно какви са били нейните занимания.

— За това ще поговорим по-късно — отвърна тя и впи хладен поглед в лицето му. Той отново се почувства неудобно.

Вечерята пристигна, храната наистина се оказа превъзходна. Говореха за това и онова, Гренвил не изпитваше обичайната си словоохотливост и й спести блестящия монолог за Монте Карло и семейството на принц Рение. Разговорът поддържаше предимно Хелга, която се зае да му разказва за почивките си тук, заедно с Хърман Ролф.

Нахраниха се и тя кратко предложи:

— Да се връщаме в хотела.

За негово огромно облекчение сметката подписа тя, бакшишът, който остави, беше неприлично голям.

— Би трябвало аз да платя, Хелга — опита се да протестира той, но тя сякаш изобщо не го чу.

Откараха ги обратно в хотела и взеха асансьора към апартамента й. Хелга излезе на терасата, от която се разкриваше прекрасна панорама към морето и сияещия от неоновите реклами крайбрежен булевард, изключително оживен в този час на нощта.

— Обичам Кан — тихо каза тя, докато Гренвил бавно се приближаваше към нея.

— Много хубав град — кимна той.

Изправи се до нея, смутен и някак необичайно напрегнат.

— А сега да поговорим делово — въздъхна тя и се отпусна в един плетен стол.

Ех, защо не е тук Арчър, рече си Гренвил. Никога досега не беше срещал жена с толкова силен характер, никога не беше виждал толкова твърд поглед и непоколебим глас.

— Разбира се — рече на глас той и се настани до нея. — Имате предвид проекта на Патерсън, нали?

— Крис, вие имате много и разностранни таланти — усмихна му се Хелга. — Но сред тях едва ли фигурира оценката на терени за строителство…

Гренвил кръстоса дългите си крака и разтвори златната табакера. Хелга си взе цигара, той щраква запалката, после обслужи и себе си.

— Може би сте права — промърмори.

Тя отметна глава и се разсмя. Гледайки съвършената линия на шията й, Гренвил изведнъж си даде сметка, че Хелга Ролф е една наистина хубава жена.

— Реших да проверя истинското състояние на нещата с този ваш проект „Синьо небе“ — поясни тя. — Вчера наредих на хората си да проучат тоя Джо Патерсън, а сутринта направих посещение на прочутия ви терен във Валури. И ето какво открих. Първо: Джо Патерсън е прекарал пет години в американски затвор за измами. Разполага със съвсем ограничени средства, очевидно предназначени за външен блясък. Проектът „Синьо небе“ е поредният му опит за шашма. Сутринта разгледах кадастъра в общината на Валури и установих, че теренът не става за строителство по простата причина, че по средата му минава дълбоко дере. Посредникът на име Леже е обикновен дребен мошеник. Колкото и да ви е неприятно, Крис, ще трябва да приемете факта, че сте бил манипулиран от измамници…

Гренвил извади кърпичка и избърса внезапно овлажнелите си длани.

— Нали ви казах, че никой нормален човек не би…

— Да, казахте ми — прекъсна го тя с повелителен тон. — За съжаление ще трябва да забравите Патерсън и неговите фалшиви два процента.

— Такъв е животът — сви рамене Гренвил. — Всъщност, изобщо не съм разчитал да ги получа… — очите му се насочиха към тълпите хора, които бавно се разхождаха по крайбрежния булевард. — Може би ще трябва да изиграя докрай този фарс… Ако Патерсън наистина иска да замина за Саудитска Арабия, аз ще го сторя. Нали той поема разноските?