Джеймс Чейс - Не я дразни

— Предлага двадесет и пет процента печалба.

— Това е щедро предложение — вдигна глава тя. — Банките биха се задоволили и с далеч по-нисък процент…

Гренвил сви рамене и изведнъж му се прииска да прекратят този разговор. Храната беше наистина отлична и привличаше цялото му внимание.

— Не мога да ви дам подробности, Хелга — рече той.

— А кой ще контролира инвестициите?

— Доколкото зная — той. Но какво ви интересува това?

Настъпи продължителна пауза. Гренвил отново започна да се храни, от време на време хвърляше, по някой поглед към домакинята си. Тя седеше напълно неподвижно, сините й очи бяха замислени, а лицето — напълно безизразно. Всичко това го разтревожи не на шега.

— Вижте, Хелга… — понечи да каже нещо той.

Тя повелително вдигна ръка.

— Хранете се спокойно, Крис… В момента мисля — заповедният й тон изведнъж пресече апетита му, той леко отблъсна чинията встрани.

— Стига ми толкова.

— Има сирена и леко газирано шампанско — осведоми го тя. — Вземете си…

— А вие?

— За мен само кафе.

Той се изправи, с нежелание се отказа от сиренето и напълни две големи чаши с кафе. Ясно усещаше промяната в поведението й, но не можеше да определи докъде ще ги отведе тя. Хелга Ролф изглеждаше някак далечна и доста въздържана.

— Дайте да видя тези книжа, Крис.

Преди някакви си четиридесет минути тялото й просто гореше от желание за ласка. Цял ден беше мечтала за този мъж, но сега желанието й отлетя. За сметка на това нарастваше увереността й, че отново се опитват да й пробутат гаден номер.

Арчър пак се бе оказал прав. „В МОМЕНТА, В КОЙТО УСЕТИ, ЧЕ ИСКАТ ДА Я ДОЯТ, СЕКСЪТ ЩЕ МИНЕ НА ВТОРО МЯСТО“, беше предупредил Гренвил той.

И сексът наистина мина на второ място.

— Сигурна ли сте, че искате да ги видите? — попита Гренвил с неприятното чувство, че тази жена окончателно е поела инициативата. Никога досега не му се беше случвало да играе ролята на статист.

— Помолих ви нещо, Крис! — металната нотка в гласа й беше подчертано ясна.

Смутен и леко ядосан, Гренвил извади брошурата и архитектурните планове от куфарчето си.

— Налейте си коняк — покани го Хелга, облегна се назад и се зае да изучава документите. Окончателно победен, Гренвил стана и бавно се насочи към масичката с напитките.

— Лесно ще видите, че… — започна той, но тя му махна с ръка да мълчи.

— Нека прочета какво пише тук!

Той си отряза парченце сирене и го хвърли в устата си. После взе чашата с коняк и пристъпи към прозореца. Дръпна завесата и насочи поглед към оживената улица зад стъклото. Тази жена няма да е лесна, помисли си той и започна да преценява шансовете си. Макар и с поразклатено самочувствие, той все още беше убеден, че всичко ще се оправи в момента, в който я вкара в леглото.

Тя най-сетне остави документите настрана. Бързият й ум схвана детайлите с поразителна яснота и тя веднага си даде сметка, че този проект е обречен на провал. Същевременно видя как може да манипулира и задържи този интересен мъж — нищо по-лесно от това…

— Идеята ми се струва интересна — каза на глас тя. — Можем да я обсъдим… — премести се на ниския диван, Гренвил побърза да се настани до нея. — Разполагам с достатъчно пари и винаги съм била сигурна, че парите трябва да работят… Ако господин Патерсън наистина е готов да предложи двадесет и пет процента от печалбата, аз бих се замислила.

Гренвил я погледна с недоумение.

— Хелга, скъпа! Нима наистина…

Тя му направи знак да мълчи.

— За мен два милиона долара не представляват нищо, но два процента от тях са добра сума за вас… Сега ме слушайте внимателно. Двамата с вас ще отидем да хвърлим едно око на този терен във Валури. Обичам южните райони на Франция, тъй че ще съчетаем полезното с приятното… Ще останем ден-два в Кан. В тамошния хотел „Карлтън“ винаги са ме посрещали добре. Няма да се безпокоите за разноските, всичко поемам аз. На вашия господин Патерсън можете да съобщите, че съм проявила интерес и искам да огледам мястото. Ако сделката стане, вие ще получите своите два процента… — потупа го по ръката и добави: — Ще хванем нощния самолет. Излита в 22.30. Как ви се струва?

Гренвил замаяно кимна с глава.

— Ще бъде чудесно. Господин Патерсън ще бъде много доволен.

— В това съм убедена — отвърна тя. Сините й очи бяха две късчета лед. — Добре, Крис, значи се разбрахме. Денят ми беше труден… Оставете резервациите на мен. Ще се срещнем утре във фоайето, точно в 19.00. А после ще отлетим за Ница.