Джеймс Чейс - Не я дразни

После се изправи, отнесе празните чинии и се зае да сервира основното ястие.

— Това тук изглежда превъзходно — промърмори той и постави пълната чиния пред Хелга. — Идеята ви да се обслужваме сами ми се струва чудесна!

Умът на Хелга бясно препускаше. Разполагаше с още пет дни в Париж, после трябваше да се върне в Парадайс сити. Не можеше да се примири с мисълта, че Гренвил ще замине за Саудитска Арабия и ще я остави сама в този чудесен град.

— Надявам се да ви хареса — усмихна се насила тя. — Разкажете ми още за този ваш проект, Крис…

Захапва въдицата, помисли си доволно Гренвил, после размаха ръце.

— Няма нищо интересно — рече. — Особено пък за човек като вас — започна да се храни и доволно въздъхна: — Ах, това наистина е прекрасно…

— Искам да ми разкажете!

Острата нотка в гласа й го накара стреснато да вдигне глава.

— Добре, но по-късно — съгласи се той. — Всъщност всички документи са у мен… — кимна по посока на коженото куфарче и това беше първата му погрешна стъпка.

Арчър го беше предупредил да действа с изключително внимание, но Гренвил, видял неподправения интерес на Хелга, неволно си позволи излишна доза самоувереност.

Хелга забеляза добре тази самоувереност и внимателно го изгледа. В главата й светна червена лампичка. Арчър я познаваше отлично и именно затова постоянно повтаряше, че тази жена умее да надушва измамите от километри. Но Гренвил, свикнал да манипулира богати глупачки, не беше обърнал достатъчно внимание на неговите предупреждения.

Дали това не е първият ход на сложна игра, запита се Хелга. Наблюдаваше безгрижието, с което се хранеше Гренвил, и си казваше, че е прекалено подозрителна. Но червената лампичка продължаваше да свети. Тя искаше този мъж, мечтаеше за ласките му. Но ако се окаже, че всичко е добре замислена постановка?

— В Ница ли се намира този терен? — небрежно попита тя.

— Не — поклати глава той. — Във Валури. Чудесно място с наистина възхитителна гледка…

— Колко хектара?

Гренвил нямаше никаква представа и сви рамене.

— Не помня, пише го на чертежите. Нека се насладим храната, Хелга. Нямах представа, че тук имат такава добра кухня… Искате ли още мъничко?

— Благодаря, достатъчно — отвърна Хелга и го остави да допълни чашата й с шампанско.

Той усети, че студените й сини очи го наблюдават с напрегнато внимание.

— Не се дръжте толкова делово, Хелга — пусна в ход очарователната си усмивка Гренвил. — Вече ви казах, че този проект не представлява никакъв интерес за вас… Освен това съм убеден, че и проклетите арабски шейхове няма да вложат дори долар в него…

— Кой е този американски предприемач? — попита тя. — Как се казва?

Гренвил се поколеба за момент.

— Джо Патерсън — отвърна. — И той е тук, в този хотел…

— Нисък, дебел и с белези по лицето?

Гренвил замалко не изпусна вилицата си от смайване.

— Точно така — кимна след известно време той. — Най-големият досадник на света!

— Виждала съм го — рече Хелга. — Колко пари му трябват за тези ваканционни селища?

Гренвил изпита неприятното чувство, че инициативата вече не е на негова страна. Погледът на тази жена, закован директно в лицето му, започна да го безпокои.

— Два милиона долара — засмя се той. — Убеден е, че тази сума ще бъде достатъчна за закупуването на земята и строителството. Но кой би си вложил парите в подобен проект? — на лицето му се появи тъжно-шеговита гримаса: — Обещал ми е два процента, а това е една добра сума за мен…

Червената лампичка в главата на Хелга продължаваше да мига.

— Вече разбирам защо сте толкова заинтересован, Крис — рече тя и отпи глътка шампанско.

— Сигурен съм, че нищо няма да излезе, но защо пък да не се разходя до Саудитска Арабия? — усмихва се той. — Там положително ще ми бъде интересно!

— Разполагате ли с контакти в Риад? — изпитателната нотка в гласа й отново го разтревожи.

— Предполагам, че господин Патерсън се е погрижил за това — отвърна.

Хелга кимна и остави приборите си.

— Сипете си отново, Крис. Сигурна съм, че още сте гладен…

— Наистина, а това е толкова вкусно…

Той отиде до количката да напълни чинията си, а Хелга се облегна назад и запали цигара.

— Ваканционно селище, така ли? — проточи замислено тя. — Инвестицията в подобен проект изглежда привлекателна. Два милиона за терен във Валури. Какво предлага вашият господин Патерсън на евентуалния инвеститор?

Гренвил внимателно я погледна, после се върна на масата и остави пълната чиния пред себе си.