Джеймс Чейс - Не я дразни

ОСТАВАМ С НАДЕЖДА,

Два дни!

Нищо не е загубено! Той иска да се видят! Тя трябва да прояви търпение!

Пристъпи към прозореца и насочи поглед към оживената улица. Слънцето светеше все така ярко, но за нея пролетта престана да съществува. Поне за два дни!

И тези два дни се превърнаха в истинско мъчение, точно според предвижданията на Арчър. Ломън предложи да отскочат до Версай и да разгледат терена на бъдещата фабрика. Тя прие, просто защото нямаше какво друго да прави. Цял ден обсъждаха проблемите на строителството с някакъв младши чиновник от съответното министерство. Хелга не прояви никакъв ентусиазъм, а Гренвил просто не й излизаше от главата. Чиновникът ги покани на делови обяд, по време на който щяха да обсъдят условията на сделката. Пак от липса на нещо по-добро, Хелга прие да се присъедини към мъжете в ресторанта на „Плаца Атене“.

На другия ден бяха на официален обяд с министър-председателя на Франция. През цялото време тя изпитваше безумна скука и все се питаше дали Гренвил мисли за нея така, както тя мисли за него… Пожела да вечеря в апартамента си, а после погълна две приспивателни и заспа с мечтите за утрото.

Гренвил напусна Париж и прекара два приятни дни в Ост ду Шато и Фер-ан-Тарденоа. Наслаждаваше се на добрата храна, направи приятна обиколка на историческата област около река Марна, където през Първата световна война се бяха водили ожесточени сражения. Харесваше му да бъде сам и да харчи парите на Патерсън. Дори за секунда не си спомни за Хелга.

Прибра се в хотела след два дни, около 11.00 часа преди обяд. Отключи вратата на апартамента си и побърза да се обади на Арчър.

— Иди и я победи — рече в слушалката Арчър. — Говорих с Патерсън и успях да го успокоя — после продължи с инструкциите си.

Гренвил обеща стриктно да изпълни всичко, което чу, след което добави:

— Бедата е там, че паричките ми свършват, Джак…

— По този въпрос трябва да се обърнеш към Патерсън — въздъхна в слушалката Арчър. — Аз не мога да ти помогна.

Наложи му се да направи кратко посещение в стаята на Патерсън. Завари го над разгърната карта на Корсика, в компанията на Ед Шапило.

— Какво става? — раздразнено вдигна глава сипаничавият. — Къде, по дяволите, беше цели два дни?

Гренвил седна на един от свободните столове и се усмихна.

— Поддържах огъня на една мадама, която интересува някои хора в тази стая — отвърна той. — Двамата с Джак обсъдихме положението и стигнахме до извода, че трябва да се спася някъде за ден-два и да оставя мадамата да се поти от притеснение. Довечера ще оберем плодовете от тази операция.

— Разумна постъпка, господин Патерсън — подкрепи го и Шапило.

— И какво ще става тази вечер? — изсумтя Патерсън.

— Ще й разясня в подробности проекта „Синьо небе“, а после ще си легнем…

Патерсън се замисли за миг, после кимна с глава:

— Дотук ми звучи добре. А после?

— Всичко е относително — вдигна ръце Гренвил. — Мисля, че ще приеме идеята ни веднага, но човек не може да бъде сигурен… Операцията е все още в началото си. Може да захапе въдицата веднага, но може и да се колебае… Аз ще работя до постигането на положителен резултат. Имате думата ми, че до десет дни ще получите инвестицията, господин Патерсън.

— Хубаво — кимна Патерсън и изпусна гъст облак дим от пурата си. — Действай!

— Ще действам, но отново опираме до парите, господин Патерсън — спокойно отвърна Гренвил. — Вашите пет хиляди франка изчезнаха. Ако искате операцията да продължи, ще трябва да ми дадете още пет.

Сипаничавият се вторачи в него, очичките му злобно се присвиха.

— Нито цент повече, Гренвил! — изръмжа заплашително той. — Финансирай се сам! Ще получиш добър процент, когато свършиш работата, но дотогава ще се финансираш сам!

— За нещастие не разполагам със свободни средства, господин Патерсън — все така спокойно отвърна Гренвил. — Мисля, че още в началото бяхте уведомен за това. Нещата са много прости — или получавам пет хиляди франка, или операцията се прекратява!

Лицето на Патерсън стана мораво от притока на кръв.

— Какво направи с парите, които ти дадох? — изрева той. — Искам да ми представиш точна сметка!

— Ще го сторя, господин Патерсън — изправи се на крака Гренвил. — Но честно ще ви призная, че се държите, меко казано, странно, когато ставката е два милиона долара! Е, добре, значи ще забравим цялата работа, така ли? Имам достатъчно други предложения, освен това се отегчавам, когато се заговори за дребни сметки…