Джеймс Чейс - Не я дразни

Гренвил прие съвета безпрекословно.

Сега, изчакал въпроса на Хелга, той сви рамене с престорено безразличие.

— Имам стабилен доход от фондацията „Гренвил“, който ми осигурява спокойно съществуване — рече. — В момента работя за един богат американец, който се занимава с недвижими имоти. Налага ми се да разговарям със скучни типове и да ги убеждавам да инвестират капитал в проекта — на лицето му се появи усмивка: — Така по-лесно ми минава времето, пък кой знае? Може би ще намеря някой със свободни капитали и тогава ще получа добра комисиона…

— Какъв е този проект? — попита Хелга.

— Нищо, което би представлявало интерес за вас — промърмори равнодушно Гренвил, съвсем според указанията на Арчър. — Но много ви моля, не искам да говоря за бизнес в компанията на прекрасна дама като вас!

В този момент се появи мадам Тонел с пилето. За пръв път в живота си Хелга опитваше толкова вкусно блюдо.

По време на вечерята Гренвил продължи да говори, но Хелга почти не го слушаше. Мислеше за това, което беше казал преди малко. Сделки с недвижими имоти? Разполагаше с достатъчно пари да се включи в неговия проект и лесно можеше да го стори. Печалбата не я интересуваше, но така положително би впримчила изкъсо този интересен мъж насреща си.

Върна се към темата, едва когато се качиха в мазератито и поеха по обратния път към Париж.

— Разкажете ми нещо за вашия проект, Крис. Бих могла да проявя интерес…

Гренвил изпита дълбоко уважение към новия си приятел. Арчър наистина познаваше тази жена като петте си пръста!

— Абсолютно изключено! — поклати глава той. — Вашият бизнес в „Ролф Електроникс“ е на светлинни години от това, с което съм се заловил просто ей така, за развлечение… Не, тази работа не е за вас!

— Откъде знаете? — повиши тон Хелга. — Може пък да ме интересува!

— Не мога да разговарям с вас без благословията на шефа си — продължи да упорства Гренвил. — Съжалявам, Хелга, но това е положението… Освен това съм сигурен, че подобен бизнес не е за човек като вас…

— Много добре — хладно отвърна Хелга и стисна уста.

Гренвил се зае да й разказва историята на гората Фонтебло, но тя почти не го слушаше. Ядоса се от упоритостта му и започна да изпитва болезнено любопитство по отношение на тайнствения проект. Точно според предвижданията на Арчър. Ако намери рационално зърно в начинанието на неизвестния американец, тя би получила възможност за инвестиции в нова област, но най-важното беше, че ще получи възможност да притежава Крис!

Скоро пристигнаха пред хотел „Плаца Атене“.

— За съжаление имам делова среща със своя бос — промълви Гренвил, когато двамата влязоха във фоайето. — Вечерта беше чудесна, благодаря за компанията ви.

Хелга вдигна глава към лицето му. Настанен в едно от близките сепарета, Патерсън внимателно ги наблюдаваше.

— Аз трябва да ви благодаря — отвърна тя. — Това пиле беше наистина невероятно!

Гренвил я изпрати до вратата на асансьора, целуна ръката й и изчака потеглянето на кабината.

Хелга влезе в апартамента си, съблече се и се тръшна в леглото, макар да беше едва единадесет часът.

Чувстваше се отпусната и щастлива.

Вече знаеше, че е влюбена в този мъж. Погледът му долу, при асансьорите, беше достатъчно красноречив. Той също беше влюбен! Никой не може да гледа така, ако не е наистина влюбен, каза си тя. Разбира се, нямаше никаква представа за професионалните умения на Кристофър Гренвил.

Отпусната в леглото, тя изведнъж беше обзета от паника. Гренвил не беше споменал нищо за среща на следващия ден! Мисълта, че ще бъде в Париж и няма да го вижда, изведнъж я хвърли в дълбока депресия. Без него Париж е нищо, абсолютно нищо! Той е влюбен в мен! Утре ще телефонира и ще отидем на още някое прекрасно място заедно! Прекалено възбудена, тя отново се принуди да прибегне до приспивателните.

Събуди се късно, някъде след десет. Поръча си кафе по телефона и влезе в банята. Телефонът иззвъня, когато се обличаше, тя скочи и грабна слушалката.

— Рецепцията, мадам — обади се равнодушен мъжки глас. — За вас е оставено писмо, да го изпратя ли горе?

— Да! — по-рязко от необходимото отвърна Хелга, изпитала горчиво разочарование, че това не е Гренвил.

След няколко минути на вратата на стаята почука пиколо с букет рози и бял плик в ръка. Съдържанието на писмото я хвърли в дълбоко отчаяние.

„НАЛАГА МИ СЕ ДА ЗАМИНА ПО РАБОТА, пишеше Крис. СНОЩНАТА НИ ВЕЧЕРЯ БЕШЕ ПРЕКРАСНА. НАЛИ СЛЕД ДВА ДНИ ЩЕ ВИ ВИДЯ ОТНОВО?