Джеймс Чейс - Не я дразни

Клод поднесе мидите, разположени в легла от натрошен лед, после почтително се поклони:

— Смея да заявя, че са наистина фантастични, мосю Гренвил. Сам си ги храня и отглеждам…

Гренвил опита една мида, кимна с глава и дебелият доволно се оттегли по посока на кухнята.

— Мадам Ролф! — въздъхна отново Гренвил. — Не мога да разтворя вестник, без да се натъкна на името ви. Признавам, че съм поласкан… По едно съвпадение сме отседнали в един и същ хотел, представяте ли си?

Хелга открито го погледна в очите.

— Аз съм наистина една богата жена — рече. — Но това не означава, че животът ми е безкраен празник.

Гренвил отвърна на погледа й и бавно кимна с глава.

— Мога да си го представя… Вечно в обектива на репортерите, никаква свобода, клюки и огромна отговорност… — ръцете му сръчно разтвориха черупката на една мида: — Да, наистина не ви е лесно…

— С какво се занимавате? — прямо го попита Хелга. Вече искаше да знае всичко за този вълнуващ мъж.

— С това-онова — отвърна Гренвил. — Дайте да не си разваляме обяда със скучни приказки за бизнес. Париж е в краката ви. Най-вълнуващият град на света! — след което се впусна в дълъг монолог за Париж. Говореше толкова интересно, че Хелга забрави за храната и слушаше като омагьосана. Продължи да говори и след поднасянето на филето от кардинал, същото правеше и при кафето.

— Никога не съм се хранила така добре — усмихна се накрая Хелга. — Нито пък съм била просвещавана по такъв начин…

Гренвил отвърна на усмивката й и леко сви рамене.

— Храната наистина беше великолепна — кимна той. — А пред слушател като вас просто не мога да не се разбъбря… Моля за извинение… За съжаление ми предстои една скучна делова среща и ще трябва да ви върна в хотела…

Остави я сама, за да оправи сметката и да размени няколко думи с Клод. След неизбежните ръкостискания и любезности двамата най-сетне се озоваха на улицата при паркираната кола.

Той завъртя стартерния ключ и тихо промълви:

— Питам се дали бихте приели да повторим този обяд… Обещавам да не говоря толкова много… — на лицето му се появи ослепителната усмивка: — Зная едно много приятно ресторантче във Фонтебло. Искате ли да отидем там утре вечер?

Хелга не се поколеба, този мъж определено й харесваше.

— С удоволствие.

Той паркира пред „Плаца Атене“ и я придружи до асансьора. Чакаха спускането на кабинката и се гледаха.

— Мога ли да ви наричам Хелга? — тихо попита той. — Името ви е много хубаво.

— Разбира се, Крис.

— Утре вечер в осем… Тук, във фоайето.

Тя кимна, докосна го леко по ръката и влезе в асансьора.

Седнал в една от нишите на фоайето, Джо Патерсън наблюдаваше сцената с неподправено удивление. Гренвил изчака затварянето на вратата и бавно се насочи към него.

— Няма да има проблеми, господин Патерсън — небрежно го осведоми той. — Още няколко дни и всичко ще бъде наред — после се обърна и бавно тръгна към рецепцията.

— Плик и картичка, ако обичате.

— Веднага, мосю.

Гренвил пое картичката и написа:

„Благодаря за прекрасната компания.

Сложи я в плика, залепи капачето и написа името на Хелга върху него.

— Дванадесет рози на госпожа Ролф, сметката пратете на мен — разпореди се той и бавно излезе от хотела.

Същата вечер Арчър, Гренвил и Патерсън се събраха на съвещание в ресторанта на хотел „Джордж Пети“. Патерсън беше в добро настроение и леко пийнал.

— Наистина си попаднал на подходящ човек, Арчър — рече той, след като им взеха поръчката, и очичките му одобрително пробягаха по лицето на Гренвил: — Действаш наистина светкавично, момчето ми. Кукличката вече е лапнала по теб!

— Това ми е професията, господин Патерсън — вдигна вежди Гренвил.

— Да, при това я владееш добре — похвали го сипаничавият.

Изчакаха поднасянето на пушената сьомга и Патерсън продължи:

— Искам да разбереш същината на моя проект, Гренвил. Той просто не може да се провали… — после се зае да обяснява досадните подробности по строителството на ваканционни селища. Гренвил учтиво го слушаше, докато Арчър, на когото всичко това вече беше втръснало, лакомо се нахвърли на храната. — В днешно време покупката на земя е трудна работа — размахваше вилицата си Патерсън. — Но аз получих опция върху един терен в Южна Франция, който е истинско бижу. Сигурен съм, че ще успея да го купя, а строителството на луксозно ваканционно селище върху него ще струва около два милиона долара. Твоята задача е да убедиш мадамата да отпусне тези мангизи. Нося ти всички чертежи и изчисления, има и рекламна брошура. Проучи ги внимателно и ако нещо не ти е ясно, обърни се към Арчър…