Джеймс Чейс - Не я дразни

Излезе от ваната и се изправи пред голямото стенно огледало. Вече беше на четиридесет и четири години, но природата се беше оказала милостива към нея. Разбира се, с помощта на козметици експерти и строги диети. От огледалото я гледаше жена с твърди и добре оформени гърди, стегнато тяло и приятно закръглени бедра. Руси коси, огромни сини очи, високи скули и пълни чувствени устни. Изглеждаше поне с десет години по-млада от възрастта си.

Но какво от това, горчиво се запита тя, докато се подсушаваше. Какво значение има, че изглеждаш великолепно и притежаваш тяло, на което биха завидели далеч по-млади от теб жени? Никакво, след като нямаш край себе си мъж, който да го оцени и да му се наслаждава!

Излезе от банята и видя, че камериерката беше разопаковала багажа й и всичко беше акуратно подредено в гардеробите. Предстоеше й вечеря в ресторанта на хотела, в компанията на Уинбърн и Ломън. Каква досада, Господи! Облече рокля от фино черно жарсе, положи на главата си елегантна шапка с перо от щраус и взе асансьора за ресторанта. Двамата досадници вече я очакваха.

Часът беше девет и половина. Уинбърн предложи да си поръчат коктейлите направо на масата за вечеря. Хелга усети погледите на посетителите върху себе си. Някакъв дебел американец със сипаничаво лице, заел самостоятелна маса, я зяпаше повече от другите.

Патерсън проследи с поглед компанията, която се настани през няколко маси от него. Да, Арчър е абсолютно прав, кимна на себе си той. Тази кукличка наистина се нуждае от специално отношение. Поръча си втора пържола и продължи да наблюдава Хелга. Само след няколко минути беше принуден да признае, че Гренвил наистина има големи шансове да постигне успех.

Приключил с вечерята, той си поръча двойно уиски с лед и остана на масата. След известно време Хелга се надигна, следвана покорно от двамата си компаньони. Патерсън тръгна подире им и стигна фоайето точно навреме, за да види как Уинбърн и Ломън й пожелават лека нощ пред вратата на асансьора.

Хелга отвори вратата на апартамента си и раздразнено въздъхна. Все същото! Все проклетите приспивателни хапчета! Ще бъда ли някога свободна да правя каквото си искам?

Влезе в просторната дневна, пристъпи към прозореца и дръпна тежката завеса. Навън животът кипеше с пълна сила. Животът на Париж. Шум, движение, всякакви хора… Но какво може да направи жена като нея в този живот?

Дръпна завесите и се обърна да огледа просторния, но празен и самотен апартамент.

Съпруг!

Само това е решението!

Съпруг!

Смъкна дрехите от себе си и се отправи към банята. Отвори вратичката на шкафчето над умивалника и извади приспивателните. Глътна две наведнъж, после се погледна в огледалото.

Значи такава ще бъде първата ми вечер в обзетия от пролетна възбуда Париж, рече си тя.

Прехвърли се в спалнята, облече къса копринена нощница и се просна върху леглото. Колко пъти беше правила това? Колко пъти хапчетата бяха замествали любовника?

Съпруг, повтори си тя, докато приспивателното бавно започна да действа. Да, това е единственото решение. Съпруг и любовник. Нежен, внимателен, прекрасен…

Не след дълго потъна в дълбок, дрогиран сън.

Пред хотела се мотаеше някакъв репортер. Хелга бутна вратата и излезе на тротоара, облян в ярка слънчева светлина. Мутрата на фотографа беше противна, заприлича й на плъх. Но въпреки това го дари с една ослепителна усмивка и вдигна ръка пред обектива на камерата му. Отдавна беше разбрала, че трябва да поддържа приятелски отношения с представителите на печата.

Тръгна пеша по булевард Марсо, прекоси улица Куентин и с наслаждение започна да попива атмосферата на Париж. Не след дълго се озова на Шан-з-Елизе, в непосредствена близост до бар-ресторант „Фуке“.

Ето това е пролетният Париж, доволно въздъхна тя. Кестените бяха обсипани с цвят, тълпи от туристи бавно се разхождаха по широките тротоари, масичките на многобройните кафенета бяха заети почти навсякъде.

Настани се на една от малкото свободни масички пред „Фуке“ и до нея светкавично се изправи келнерът. Реши да обядва по-късно и си поръча мартини с водка. Очевидно впечатлен от великолепното й палто от фина вълна и кожени ръкавели, келнерът изпълни поръчката й със смайваща бързина.

Хелга се отпусна на стола и насочи поглед към разнородната тълпа, която се влачеше пред нея като на забавен кадър. Сред нея ярко се открояваха отегчените физиономии на американските туристи и особено на разни натруфени бабички с отвратителни шапки и обсипани със скъпоценни камъни слънчеви очила. Гледката беше доста забавна.