Джеймс Чейс - Не я дразни

— Не ви предлагам от моите, господин Патерсън — рече младежът и извади солидната златна запалка. — Сигурен съм, че вие сте човек на пурите…

— Дяволски сте прав — изръмжа Патерсън и запали една дебела пура.

Арчър си взе от цигарите на Гренвил. Имаше безпогрешното усещане, че младежът е успял да хипнотизира американеца с ловкостта, с която тореадорите замайват обречения на гибел бик. Спокойствие, начетеност и най-вече демонстрираната близост с персонала на известното в цял свят заведение — това беше формулата, която събужда комплекса за малоценност на всеки американец, решил да се позабавлява в добрата стара Европа.

— Сега вече можем да поговорим за бизнес, господин Патерсън — облегна се назад Гренвил. — Естествено, вие ще искате да знаете какво купувате. Затова ще ви кажа няколко думи за себе си. В момента съм на тридесет и девет години, роден съм в Англия, образованието си съм получил в Итън и Кембридж. Говоря свободно немски, френски и италиански. Играл съм, тенис с Род Лейвър, участвал съм в Световното първенство по голф за аматьори. Умея да карам ски, водни ски и да се фехтувам. Свиря на пиано доста прилично, занимавал съм се и с пеене. В колекцията си имам една-две малки роли в миланската „Ла Скала“… Яздя и играя поло. Разбирам от модерно изкуство, което наистина ме интересува. След като завърших Кембридж, баща ми поиска да стана съдружник в неговата фирма, но това не ми допадаше… — на лицето му се появи момчешка усмивка: — Открих, че ми е много забавно да се грижа за стари и самотни дами, богати, разбира се… Притежавам вродената дарба да правя жените щастливи. Вече двадесет години съм професионален жиголо и смея да твърдя, че имам доста внушителни успехи. От Джак разбрах, че търсите експерт като мен, който трябва да ангажира чувствата на Хелга Ролф. Не познавам дамата, но съм сигурен, че ще мога да се справя. От нея очаквате да получите два милиона долара под формата на инвестиция. Ако стигнем до окончателно споразумение, мога да ви уверя, че ще получите тази сума.

Патерсън смукна от пурата си и бавно кимна с глава:

— Да се надяваме… — промърмори той.

Гренвил направи знак на келнера да му сипе още кафе.

— Аз не работя с предположения и надежди, господин Патерсън — рече твърдо той. — Аз давам гаранции.

Патерсън замълча и Арчър разтревожено вдигна глава. Накрая американецът бавно кимна:

— Добре. Как възнамерявате да процедирате?

— Това не ви засяга — отвърна Гренвил. — Искам срок от две седмици, след който вие ще получите парите.

Патерсън погледна въпросително по посока на Арчър, който побърза да кимне с глава.

— Мога да ви уверя, че Крис държи на думата си, господин Патерсън!

— Добре — изръмжа Патерсън. — Залавяйте се за работа.

Гренвил отпи глътка кафе.

— Естествено, аз също имам своите условия — рече той. — Доколкото разбирам, вие сте готов да ме финансирате по време на операцията с госпожа Ролф…

— Какво означава това? — напрегнато го погледна Патерсън.

— За да бъда на необходимата висота, ще трябва да наема апартамент в „Плаца Атене“, ще ми бъде нужна и скъпа кола. Плюс пет хиляди франка за текущи разноски — Гренвил се усмихна и добави: — Вие без съмнение ще поемете тези разноски, нали?

Арчър не даде време на Патерсън да се опомни.

— Предвид размера на очакваната сума от госпожа Ролф, разноските не са особено големи, господин Патерсън — намеси се с убедителен тон той. — Те едва ли ще надхвърлят стойността на самолетните билети до Саудитска Арабия, които се готвехте да купите на мен и Ед Шапило…

Патерсън замислено дъвчеше пурата си.

— Добре — въздъхна най-накрая той. — Но искам да знаеш едно нещо, Гренвил, ще си имаш сериозни неприятности, в случай че не постигнеш успех. Поемам разноските, но очаквам бърз резултат!

Красивото лице на Гренвил окаменя.

— Господин Патерсън! — студено процеди той. — Позволете ми да ви напомня, че не вършите бизнес с някой от своите недодялани сънародници! Зная, че човек като вас е свикнал да работи грубо, това е част от фасадата му. Но няма да позволя да ме заплашвате! Искам още сега да бъдете наясно — ще ви осигуря два милиона долара инвестиции, но ще го сторя както аз намеря за добре! Ако не изпитвате доверие към мен, сега е моментът да го кажете и въпросът ще бъде приключен. Но не се опитвайте да ме заплашвате! — приведе се през масата и заби блестящите си очи в лицето на Патерсън: — Ясно ли се изразих?

Очичките на Патерсън се отместиха встрани.