Джеймс Чейс - Не я дразни

— Той е професионален жиголо, господин Патерсън. Изключително висока класа, работи само с много богати дами на средна възраст. Познавам го от години, някога свърши добра работа с една от моите клиентки. Днес следобед случайно се натъкнах на него. В момента, в който го зърнах, разбрах, че нашият малък проблем вече е решен. Искам да ви запозная, сам ще се уверите, че говоря истината…

Патерсън се намръщи, пръстът му отново потъна в широката ноздра.

— Жиголо ли? — промърмори той. — Мразя тези копелдаци! — носът беше оставен на мира, дланта се плъзна по потното лице. — Сигурен ли си, че може да се справи с тая кукличка Ролф?

— Нямаше да ви губя времето, ако не бях сигурен — твърдо отвърна Арчър.

Патерсън помисли за секунда, после сви рамене.

— Добре, идеята ти може да се окаже свястна… Кажи му да бъде тук утре точно в единадесет.

Гренвил беше непреклонен относно времето и мястото на срещата му с Патерсън.

— Дори да не ме хареса, аз съм твърдо решен да изстискам един хубав обяд от него! — заяви на Арчър той. — Кажи му, че ако не се появи в „Риц“ точно в един часа, може да забрави за мен!

— Мисля, че не е разумно да ви виждат заедно тук, господин Патерсън — поклати глава Арчър. — Може да ви зърне дори самата госпожа Ролф. Моят човек е доста зает, но прие да се срещнем в ресторанта на „Риц“ утре, точно в един.

— Какво ми пука дали е зает, или не? — извика Патерсън. — Аз съм този, който ще го наеме!

— Това още не се знае. Човекът е от изключително висока класа, господин Патерсън. Работа има в изобилие. Затова ви предлагам да направите изключение и да приемете времето и мястото на срещата.

— С един шибан жиголо!

— И те носят полза, господин Патерсън — меко промълви Арчър. — Ще се уверите в това, когато измъкне два милиона от госпожа Ролф.

Патерсън натисна пурата си в пепелника и се изправи.

— Хубаво тогава, нека бъде ресторантът на „Риц“… — потупа Арчър по рамото и добави: — Започваш да ми харесваш, момчето ми… — в ръката му се появи банкнота от сто долара: — Вземи. Иди да си поръчаш едно питие…

Пръстите на Арчър се увиха около банкнотата, а Патерсън с леко залитане се отправи към асансьора.

Арчър настани Патерсън в ъгъла на грил-ресторанта на хотел „Риц“ и отправи поглед към вратата.

— Ето го господин Патерсън — съобщи след малко той.

Гренвил ги беше накарал да го чакат четвърт час и Патерсън вече беше ядосан.

— За какъв се мисли, да го вземат дяволите! — мърмореше сипаничавият, докато минутите бавно се изнизваха. — Един шибан жиголо!

Но появата на Гренвил го накара да млъкне. Облечен в безупречен бежов костюм, младият мъж спокойно се изправи на прага. Внушителен, самоуверен и изключително привлекателен.

Метр д’отелът се впусна да го посрещне.

— Мосю Гренвил! Каква приятна изненада! Мислех, че вече сте ни забравили!

Всичко това беше казано на френски и Патерсън хвърли един любопитен поглед по посока на Арчър.

— Какви ги дрънка тоя?

— Изразява радостта си от появата на господин Гренвил — поясни Арчър.

— Така ли? — облещи се Патерсън. — А защо не каза същото и на мен?

Очите му не изпускаха стройната фигура на Гренвил, който размени няколко думи с метр д’отела, след което му позволи да го поведе към масата им. В средата на помещението спря да се ръкува с възрастен келнер, който почтително му се поклони.

— Анри! Мислех, че вече си се пенсионирал!

— По дяволите! — не можа да скрие уважението си Патерсън. — Тоя тип наистина го познават тук!

— Не само тук, но и във всички останали известни заведения на Париж — добави Арчър, доволен от начина, по който се беше появил Гренвил. — Вече ви казах, господин Патерсън, той е от изключително висока класа!

Гренвил пристъпи към масата им.

— Здравей, Джак — подхвърли с приятна усмивка той и се извърна към Патерсън: — Вие трябва да сте Патерсън. Приятно ми е, аз съм Гренвил.

Патерсън внимателно го наблюдаваше с малките си зли очички. Арчър изпитваше известни опасения от тази среща, тъй като добре знаеше сприхавия характер на сипаничавия. Но обаянието на Гренвил очевидно надделяваше.

— Аз съм — кимна онзи. — Арчър ми е говорил за вас.

Един келнер побърза да дръпне стола на Гренвил.

— Повече от година не съм идвал тук — промърмори младият мъж и небрежно седна. — Имам доста добри спомени от този великолепен хотел…

Келнерът се изправи до рамото му, в ръцете си държеше менюто с различни видове вино.

— Това, което обикновено пиете, нали, господин Гренвил? — угоднически пропя той.