Джеймс Чейс - Не я дразни

— Добре, добре — промърмори той. — Не е нужно да кипвате… Разбрах всичко, забравете думите ми…

Арчър едва успя да прикрие въздишката си. Цялото му тяло беше обляно в студена пот.

— Тогава ще ви помоля да уточните финансовите въпроси с Джак. В момента, в който се пренеса в „Плаца“, очаквам да получа пет хиляди франка за разходите — стана на крака и един от келнерите се втурна да отмести стола му. — Съжалявам, но имам една важна среща. Благодаря за обяда, господин Патерсън, желая ви приятен ден.

До масата се изправи метр д’отелът.

— Надявам се, че останахте доволен, мосю Гренвил — почтително рече той.

— Всичко беше на обичайната висота, Жак — усмихна се Гренвил, стисна ръката му и пое към изхода.

— Господи Исусе! — възкликна Патерсън. — Тоя тип наистина притежава класа!

— Не виждам кой друг може да ви осигури инвестиция от два милиона долара — рече Арчър.

— Наистина има стил — призна Патерсън и поиска сметката. — И според мен ще свърши работа…

Дано, помисли си Арчър, докато сипаничавият се блещеше смаяно в последната цифра на листчето хартия пред себе си.

Хелга Ролф, една от най-богатите жени на света, лежеше в горещата ароматизирана вана. Дългите й крака леко се раздвижиха под водата, ръцете й се обвиха около малките твърди гърди.

Макар че винаги пътуваше в първа класа и получаваше обслужване ВИП, Хелга ненавиждаше презокеанските полети. Особено, когато й се налагаше да понася компанията на Стенли Уинбърн, когото мразеше, и на Фредерик Ломън, когото считаше за ужасен досадник. Но не можеше без тях — и двамата бяха от корпорация „Ролф Електроникс“.

Когато пое президентския пост, Хелга доста се изкуши да ги уволни. Но след внимателна оценка на ситуацията беше принудена да приеме факта, че и двамата са прекалено полезни за компанията.

Именно Ломън даде идеята за създаване на дъщерна компания във Франция. Той беше приятел с министър-председателя на тази страна и това се оказа решаващо. След проведените неофициални разговори, на Хелга бяха предложени толкова изгодни условия, че тя просто не можеше да не ги приеме. Ломън предложи да отлети за Париж в компанията на Уинбърн за окончателното оформяне на сделката.

Пролет в Париж, беше си помислила Хелга и изведнъж каза, че тя също ще замине за Франция. Двамата останаха доста изненадани.

Сега обаче, отпусната в ароматизираната вода след седем часа мъчителен полет, тя не намираше идеята си за особено добра.

Пролетта в Париж наистина е вълнуваща, но когато човек е сам и свободен, мислеше си тя. В нея трудно може да се открие нещо привлекателно, когато си в компанията на двама сухи бизнесмени, които са постоянно край теб. А дори и да успееш да се отървеш от тях, ще трябва да се съобразяваш с нахалните френски репортери, които следят всяка твоя крачка… Дългите й крака отново раздвижиха ароматната вода. Вече пет месеца Хелга беше вдовица. Вълшебният ключ за милионите на Ролф отдавна беше нейно собствено притежание. В момента разполагаше с лично богатство от сто милиона долара, великолепно имение в Парадайс сити, луксозен мезонет в Ню Йорк и фантастична вила в Швейцария. Но къде беше свободата? Всяка нейна крачка се следеше от пресата, не можеше да мръдне никъде, без подире й да се втурне тълпа репортери. Господи, колко мразеше вестниците!

За нея сексът беше това, което е глътката вино за алкохолика. Когато Ролф умря, тя беше сигурна, че най-сетне ще може да има всеки мъж, който й хареса. Но бързо откри, че ако иска да избягва сензационните вестникарски заглавия, отново ще трябва да се крие и да предприема всички онези действия за заблуда на врага, които предприемаше и докато съпругът й беше жив.

През петте месеца на тъй наречената й свобода, тя беше успяла да се наслади на трима любовници — келнер в един от нюйоркските хотели, последван от стар развратник, който изобщо не даваше вид на потентен мъж. Накрая я облада някакво смрадливо хипи, което беше взела на автостоп. Грубо и несръчно, направо на задната седалка на колата.

Това не може да продължава, каза си тя. Имам купища пари, притежавам всичко, за което може да мечтае една жена. Всичко, с изключение на секс. Трябва да си намеря съпруг. Някой чудесен човек, който искрено ще ме обича и ще бъде на разположение в момента, в който ме обземе непреодолимото желание за мъжка ласка. Тогава няма да се крия, няма да прибягвам до услугите на разни случайни типове. Това е решението. Правилното и единственото!