Джеймс Чейс - Не я дразни

Гренвил кимна, а Патерсън зяпна от смайване. Келнерът се оттегли, мястото му незабавно зае метр д’отелът с листа за ястията в ръце.

Гренвил махна по посока на Патерсън.

— Днес наш домакин е господин Патерсън, Жак — рече той. — Запомни го добре — той е влиятелен човек!

— Разбира се, мосю Гренвил — кимна онзи, заобиколи масата и постави менюто пред Патерсън. Изваден от равновесие, сипаничавият хвърли един поглед към изписаните на френски ястия, поклати глава и рече:

— Ще взема лучена супа и бифтек.

Пред Гренвил кацна висока запотена чаша мартини. Той отпи една глътка и кимна в знак на одобрение:

— Абсолютно както трябва да бъде, Шарл.

— Какво бихте искали да поръчате за обяд, мосю Гренвил? — попита метр д’отелът и се надвеси над него като квачка над пиленцата си.

Гренвил изобщо не погледна менюто.

— Как е днес лангустата, Луи? — попита той.

— Великолепна, мосю.

— Тогава нека бъде на скара, с вашия специален сос, разбира се…

— Отличен избор, мосю Гренвил.

Младият мъж извърна глава към Арчър:

— Предлагам ти да вземеш същото, Джак. Тук го приготвят невероятно вкусно…

Арчър, който вече умираше от глад, енергично кимна с глава.

Метр д’отелът се отдалечи, а Гренвил се обърна към Патерсън и го дари с ослепителната си усмивка.

— Джак ми обясни за какво става въпрос, господин Патерсън — рече той. — Намирам идеята ви за привлекателна, но предлагам да обсъдим подробностите, след като хапнем. Ще бъде жалко да говорим за работа при такъв обяд! — после, без да дава възможност на Патерсън да каже каквото и да било, се впусна в дълъг монолог относно историята на хотел „Риц“. Споменаваше имената на световноизвестни личности с лекотата, с която човек говори за близки приятели, разказа два пиперливи анекдота за ексцентрични гости на хотела. Патерсън само мълчеше и слушаше.

Поднесоха лучената супа и лангустите, отговорникът по виното се изправи до рамото на Гренвил.

— Домакин е господин Патерсън, Шарл — рече англичанинът и се извърна към Патерсън: — Избата тук е на изключително ниво, господин Патерсън. Непременно трябва да опитате „Мускаде“, реколта 1929 година, надявам се, че за свои хора все още може да се намери и някоя бутилка „Марго“, реколта 59-а…

— За вас винаги, мосю Гренвил — усмихна се Шарл.

Патерсън не разбираше нищо от вино и само кимаше с глава.

— Добре, донесете ни от тези вина — рече той.

По време на изискания обяд говореше предимно Гренвил. Посъветва Патерсън да хвърли едно око на галерия с модернистични платна, открита наскоро на левия бряг на Сена.

— Едно-две от тях ще струват състояния след няколко години — рече той. — Особено платната на Грасинела, който днес е неизвестен, но скоро ще бъде популярен не по-малко от Пикасо… Човек би могъл да натрупа цяло състояние от това — после изостави темата за живописта и премина на музиката. Непринудено попита смутения Патерсън дали е ходил на концерта на Скалински — новия гений на клавирната музика.

Патерсън сумтеше и нагъваше бифтека си, а Арчър се хранеше бавно и с истинска наслада. Беше много доволен от изявата на младия си приятел.

Изчерпал темата за модерната живопис и музиката, Гренвил премина на киното.

— Париж е световен център на модерното кино — рече той и отмести празната си чиния настрана. — Предполагам, че не ви остава време за кино, но човек с вашето положение трябва да е запознат с най-новите тенденции в тази област…

Арчър ясно забеляза, че тактиката на Гренвил носи резултат. Патерсън не получи възможност за никакъв коментар, беше направо удавен от монолога на младия мъж, в очите му се появи уважение. Гренвил си поръча чаша силно газирано шампанско — за добро храносмилане, както сам поясни. Патерсън и Арчър отказаха. После поднесоха кафето и Гренвил вдигна ръка. Шарл незабавно се изправи до рамото му.

— Дали ще се намери една глътка от любимото ми питие, Шарл? — попита англичанинът.

— Разбира се, мосю Гренвил.

Гренвил се усмихна и се извърна към Патерсън:

— Това не трябва да пропускате, господин Патерсън. Коняк, реколта 1906 година! Направо невероятен вкус!

— Предпочитам едно двойно уиски — най-сетне се осъзна Патерсън.

Гренвил погледна към Арчър, който каза, че ще опита от коняка. Това бяха първите му думи от появата на Гренвил в ресторанта.

Питиетата пристигнаха, Гренвил бавно извади златната си табакера и си избра цигара. Патерсън доста се опули при вида на инкрустацията с брилянти.